Семейните отношения са сложна и често чувствителна тема. Баба от Пирот сподели пред местните медии своята изповед за отношенията със сина си, а след това и със снаха си, а историята е повече от тъжна.
„Когато оженихме сина ни, с мъжа ми решихме да им дадем къщата, а за нас да направим две стаи и баня. От първия ден снахата нямаше никаква комуникация с нас, така и не разбрахме причината, но проблемът е, че и синът лека полека се отдалечаваше“, започва бабата.
„Когато загубих съпруга си, имах малка пенсия на разположение. „Синът и снахата имаха проблеми с работата, имаха ниски доходи, а в същото време учеха две деца”, разказва бабата.
Синът и снахата били задлъжнели, сметките за ток и комунални услуги се увеличавали от месец на месец и тогава бабата решила да им помогне.
„И предложих да взема заем, за да уредя дълговете. Междувременно се разболях и упълномощих сина ми да ми взима пенсията. Когато му дадох картата, не видях повече пукнат динар и така минаха десет години. Носят ми хляб и храна като на куче и се оправям както си знам”, разказва бабата, пожелала анонимност.
През последните няколко години женското дружество „Лав” от Пирот реализира множество проекти, които се занимават с проблемите на уязвимите категории от населението, сред които разбира се са и възрастните хора.
Членът на сдружението Снежана Манич казва, че старостта сама по себе си е тежка, но в ситуация, в която родителите са изоставени и забравени от децата и близките си, няма думи, с които да се опише това страдание.
