В началото на миналия век никой не се интересуваше от недоносените бебета . Лекарите просто не им даваха шанс за живот, така че те умираха от естествена смърт.
„Когато видите тези деца (те са около двадесет и пет), се чудите как толкова малки същества могат да бъдат хора. Те приличат повече на малки маймуни, отколкото на бъдещи мъже и жени“, – с тези думи един журналист описва видяното на изложба на кувьози през 1933 г. в статията „Спасете децата“ на седмичното списание „Pasaulis Mõgė“.
Снимка: Pinterest
В началото на миналия век недоносените бебета не са били спасявани. „Ако си роден слаб, значи не ти е мястото на този свят“ – така са се отнасяли към твърде рано родените деца. Всички, освен Мартин Кони. Този човек не е имал медицинско образование, нито е имал нещо общо с науката, въпреки че се е смятал за протеже на френския лекар Пиер-Коста Буден.
Мартин Кони превръща грижата за недоносени бебета в бизнес, който от своя страна спасява живота на най-малко 6500 деца. Кони популяризира кувьозите в Европа, където недоносените бебета се излагат публично. Детските кувьози са създадени още през 1880 г. в Париж.
Снимка: Pinterest
Мартин Кони донася първата "колекция" на международното изложение в Берлин през 1896 г. След това той показа своите "експонати" на още няколко важни събития. през 1903г първата такава изложба се провежда в САЩ. Експозицията е толкова успешна, че Кони я закрива едва в началото на 40-те години.
Желаещите да видят бебетата в кувьозите трябва да платят 25 цента. Повечето от тези средства са предназначени за грижи за недоносени бебета. Струва много, около 15 щатски долара на ден, за да се грижи човек за едно бебе (което би било еквивалентно на около 400 щатски долара сега).
.png)
Снимка: Pinterest
За щастие кувьозите стават много популярни и всички разходи са покрити от продажбата на билети - американците с готовност плащат, за да видят битката за живот със собствените си очи. Това привлича цели семейства на изложбата.
В началото на миналия век недоносените бебета се смятат за някаква генетична грешка. За тях не се полагат грижи и просто са оставени да умрат. Опитите на Кони да лекува деца по този начин са широко критикувани от медицинската общност. Въпреки това около 6,5 хиляди бебета са спасени именно благодарение на неговата работа. Той също така успява да промени отношението на американските и европейските лекари към този проблем: след като интересът към кувьозите избледнява (в началото на 40-те години), в болниците започват да се създават специални отделения за грижи за недоносени бебета.
Снимка: Pinterest
Мечтата на Мартин Кони става реалност. Въпреки че самият той умира около 50-те години, на 80-годишна възраст в пълна забрава и бедност, идеята му продължава да живее.
