Изповедта на този мъж, който 30 години чака сина си да го посети, е пълна с емоционални подробности
Прекаленото угаждане на околните и особено на децата може да "изяде главата" на много хора, за което често свидетелстват признанията на различни хора по света.
Такава е изповедта на пенсионера Петър, който винаги е поставял себе си на заден план, за да задоволи първо нуждите на всички около себе си.
— Първо бяха децата, после аз. Ако можеха, сълзите ми отдавна щяха да изтрият болката, която си причиних именно защото си мислех, че мога да дам всичко и да угодя на всички.
„Няма реална причина защо. Дадох на сина си всичко, което един баща може да даде и дори повече, посветих живота си на него. Сега съм болен старец, който седи вкъщи до прозореца и гледа в далечината, надявайки се да види сина си. И не само сина. Бих искал също да се запозная със семейството му, особено с моята внучка, за която знам, че съществува, но никога не съм я виждал.
Само аз си знам колко е трудно всичко това. Живея с хиляди въпроси, които ме тормозят ден след ден и страдам от болката си, гледайки в далечината”, така завършва изповедта на пенсионера.
Трудно се достига до коравите сърца, но надеждата умира последна и това може да се заключи от тази злощастна съдба.
