Тя няма гърди , но има самочувствие. Тя казва, че именно заради това хората се страхуват от нея. Това е нейната история.
-Имам деветгодишни близнаци, които са шегаджии. Синът ми иска да носи мароканска носия в училище, а дъщеря ми Зелда пък е сляпа.
Чувствам се добре, въпреки проблемите на деца ми, когато се събудя сутрин покрай тях и когато си легна вечер покрай тях. Реших, че след премахването на гърдите просто не искам реконструкция. Това беше победа на моето самочувствие над несигурността. Докато растях, нито аз, нито майка ми, нито сестрите ми нямахме големи гърди. Майка ми ме посъветва да нося сутиен с подплънки, за да бъда по-женствена, но аз винаги й отговарях, че се чувствам женствено и без това. Когато дойде денят, да ми премахнат гърдите, само си помислих - така, хайде да ги премахнете. Това съм точно аз, а усещането е страхотно. Белезите болят, а понякога дори и чувствам зърната си, които вече ги няма, но съм добре. Нямам яйчници, нямам гърди, но мисля по изцяло нов и различен начин и се чувствам добре.
