След като миналата събота бяха разкрити 10-те тайни на катаджиите, днес огласяваме секретните знания на таксиметровите шофьори. С които най-успешно се мамят клиентите и то без да усетят.
1. Пренастройват брояча на таксиметъра да върти по-бързо.
Фискалните устройства отчитат определен фиксиран брой импулси за изминаването на 1 километър разстояние. Броят им е голям - около 3000, за да е точно отчитането. Има обаче сервизи, които са ясни на всеки таксиджия и които пренастройват броячите така, че отчитат по-кратки интервали. При проверка на апарата този вид измама се хваща най-лесно.
2. Помпичките струват от 50 до 200 лева.
Те са по-интелигентният начин да ви ударят със сметката. Малки са, трудно забележими и могат да бъдат скрити за секунди с отработено движение, овладяно до съвършенство от бакшишите, които ги ползват. Включването на хардуерната ламя става по всевъзможни начини - с дистанционно, мигач, светлини и т.н.
3. Могат да ви изработят и с таксата за престой.
Всъщност това е номер, който няма как да бъде разкрит и е в арсенала на голям брой таксиджии. Изискванията за таксиметровите апарати са при скорост над 5 километра в час да отчитат на разстояние, а когато колата "пъпли" в задръстване - да отчита "престой". Някои бакшиши обаче спират отчитането на километраж, когато автомобилът е в задръстване и се влачи бавно.
Клиентът, дори и да знае, че над 5 км/ч тарифата трябва да се смени, няма как да разбере дали скоростта е 5, 8 или 10 км/ч. Сега си представете, че сте някъде около бившата сладкарница "Феята" на "Цариградско шосе" в София, и както често се случва, до Орлов мост има бавно влачеща се колона от автомобили. Разстоянието е около километър и при отчитане на бавна скорост броячът ще отчете нормалните 77 ст. за това разстояние. Но ако броячът е в режим "престой" 10-минутно забавяне ще донесе на бакшиша 2,20 лева.
4. "Копърките" са развили ювелирни познания по психология.
Помпичките не се включват задължително при всеки клиент, а само в случаите, когато оня на задната седалка си плаче да бъде измамен. "Мекането" се наказва, както и бохчите с буркани и дамаджанките с домашнярка. Предпочитаните лековерни са гости от провинцията, които не са съвсем наясно със столичните таксиметрови порядки, възрастни или самостоятелно пътуващи жени. Те са хората, които е малко вероятно да направят скандал заради няколко левчета повече.
5. В някои от най-големите такси компании има фиксирана норма на измамата.
Често може да се чуе изявление от сорта: "Аз ползвам само колите на фирма Х, защото сметката ми винаги е една и съща." Това обаче не означава задължително, че никога не ви мамят. Резултатът е същият и когато винаги ви пързалят с един и същ процент надбавка. Допълнителното устройство в случая се слага в прехода на 9-пиновия конектор на таксиметровия апарат. Няма кабели, жици или каквото и да било и дори служителите на ДАИ трудно забелязват добавката.
6. Бъдете сигурни - има нещо под седалката.
Всеки таксиджия е предвидил инструмент, който да му гарантира "самоотбрана" при евентуален конфликт. В продуктовата листа на техническото обезпечение влизат всевъзможни джаджи - гаечни ключове №52 (използват се за ремонт на багери), армирани маркучи за хидравлични уредби, кабели за далекопровод и по-конвенционалните - точилки, брадви и лопати.
7. Поне 90 процента от скандалите между бакшиши и клиенти са по вина на таксиметровите водачи.
Оценката е на хора, които от десетилетия управляват фирми в бранша. Скандалите и побоите се дължат най-често на опити клиентите да бъдат изпързаляни.
8. Стикерът върху жълтите коли не означава нищо.
Таксиметровата компания не е работодател на шофьора, който ви вози. Той си плаща, за да работи към фирмата, при това немалко. Всеки месец шофьорът дължи такса за обозначителните стикери върху колата и за ЦДП (централен диспечерски пункт). В различните фирми таксата варира от 130 до 180 лева на месец.
Сумата е една и съща, независимо дали колата реално ползва радиостанцията или - не. Зад познатите стикери на фирмите със стотици или над 1000 коли се крие никому неизвестен едноличен търговец, чието задължение е единствено да плаща за лепенките. Отговорностите, задълженията и стандартите за качество в бранша са само пожелателни понятия.Някои компании в сектора просто продават коли на лизинг на двойна цена от тази в автосалона.
Причината е, че дилърите на автомобили не предлагат разсрочено плащане за автомобили, които се използват за таксиметрова дейност. Така шофьорите се натоварват с месечни вноски от 1000-1200 лева, които е много трудно да се "избият" при свитото потребление. По тази причина те от своя страна нерядко стават работодатели на други шофьори, като им предоставят колата си за работа срещу определена сума. Затова често на една кола се изреждат по 5-6 шофьори. Естествено автомобилът не се мие и смърди лошо.
9. Винаги има измамен.
В случай че не е клиентът, то това е държавата (неплатени данъци) или тарикатът шофьор (невнесени осигуровки). Публична тайна е, че таксиметровите апарати масово са фискализирани на няколко фирми в ромските гета.
Услугата струва 200-300 лева и схемата върви от години. Непосредствено преди подновяването на годишното разрешително апаратът се фискализира към нова, също така "куха" компания.
10. Никой няма интерес да спре далаверите и да сложи ред в таксиметровия бизнес.
Не повече от 200-300 жълти коли в две не особено популярни фирми в столицата работят по правилата - с трудови договори на шофьорите, плащат налози и осигуровки.
И на двете компании финансовото състояние не е никак добро и няма как да оцелеят, тъй като сметката не се връзва.
Съвсем отделна губерния са такситата имитатори.
Напоследък много се имитират обозначенията на "За едно евро". Има ги като "Заедно в Европа" или "За едно европейско бъдеще".
Никой не гони от стоянките и такситата, които возят на ненормално високи тарифи. Те владеят спирката срещу Окръжна болница, Централна жп гара и други ключови позиции в столицата.
