Не всичко, което е бяло на цвят и се представя на витрината за млечен продукт, действително е сирене или кисело мляко. Жълтите буци също не са на всяка цена кашкавал.
Ето 10 от най-пазените "мръсни" тайни на млечната индустрия:
1. Ако си купите бяла бутилка с надпис " кисело мляко за пиене ", би могло да се окаже, че са ви продали пача с нишесте.
2. Не си мислете, че сирене се прави единствено от мляко, става и от телешко шкембе и тебешир . Лошото е, че до преди често се срещаха и на пазара. Рецептата: разтваря се с вода сухото мляко, за да се получи от 2,8 до 3,5 литра течност. Към нея се прибавя палмовата мас в хомогенизатор. По този начин се постига нужната масленост, като мазнините и водата се свързват с различни емулгатори и се добавя протеин, извлечен от телешкото шкембе. При тази процедура обаче се получават трансмазнини , които се натрупват в кръвоносните съдове на тялото и може да ви докарат инфаркт.
3. Българското сурово мляко е рай за бактериите . Замисляли ли сте се за пътя на млякото от обора до хипермаркета. Истината е, че близо 50% от произвежданите у нас 1 075 000 тона мляко годишно идват от немодернизирани обори с по 2-3 крави. Броят на бактериите и микроорганизмите в това мляко стига до 1 млн. броя, което е 10 пъти над нормата на ЕС, която е закована на 100 000 броя. Поради това и българските стоки, произведени от това мляко, не се допускат за продажба на пазара в ЕС и ги има само в нашите магазини.
4. Надписът " бяло саламурено " върху етикета 100% ви лъже, че ще купите сирене. Това е любима ловкост, за да ви пробутат продукт от палмово масло и много Е-та. Заблудата с "бяло саламурено" действително е законна. Законът забранява продукт да носи името "сирене", "кашкавал" или "мляко", когато в него няма мляко.
5. Неузрялото сирене е опасно ! Познава се, ако е на дупки. Ако бялото саламурено сирене е на дупчици след рязане, това е сигурен знак, че в процеса на подготовка има допуснати грешки. Дупките са индикатор за бактериално замърсяване (например с E.coli), което значи, че санитарно-хигиенните норми при производството на сиренето и/или добиването на млякото не са коректни. Сирене с такива характеристики често има леко неприятен вкус, различен от стандарта. Бихте могли да си докарате и стомашно разстройство.
6. Соленото сирене замазва гафове. По-добре не го яжте. Запомнете производителя и марката му и вече не я допускайте в хладилника си. Причината - най-вероятно производителят е добавил много сол, за да избегне дългия процес на зреене и да продаде по-бързо продукта. Така той рискува вашето здраве и репутацията на фирмата си.
7. Пристрастяване към млякото - залог за свръхтегло . Едва ли някой си производител ще посочи това на етикета на продукта си, но маслото, сметаната, пълномаслените млека и сирена са с висока масленост и калоричност. Те са първоизточник на наситени мастни киселини и прекомерната им консумиране увеличава риска от свръхтегло и затлъстяване.
8. Жълтата буца невинаги е кашкавал. Евтино сирене гауда и едам се преопакова у нас и се предлага като български кашкавал. Причината да се маскира е, че потребителите предпочитат родните продукти, а гаудата, въпреки че е в изобилие, не се търси толкоз много. В същото време вносното сирене се прави с растително масло, а не от мляко.
9. Кашкавалът от палма се познава при разрязване с нож, престоял в хладилника. Причината е, че растителните мазнини полепват по острието при ниска температура, а млечните - не. Обяснението е, че в палмата има ненаситени мастни киселини, докато животинските са наситени.
10. От мандрата до софрата сиренето поскъпва и с до 100 процента. За приготвянето на килограм трябват около 6,5 литра краве мляко, сметнато при цена от 80 ст./л, само основната суровина струва 5,20 лв. Още близо левче отива за мая, закваска, калциев дихлорид, сол, ток, тенекии и памучни кърпи. Добавяме задължителните 20% ДДС и килограмът стига до 7,50 лв. В хипермаркети и бакалии обаче бихте могли да намерите сирене и от 15 лв. за килограм, пише "Труд".
