Едно от най-опасните заразни заболявания, коклюшът , известен още като 100-дневната кашлица , се характеризира с продължителни пристъпи на мъчителна кашлица.
Болестта постепенно набира скорост и у нас. Инфекцията напредва в цяла Европа.
Диагнозата коклюш не бива да се отхвърля само защото човек е ваксиниран, защото не се знае дали е изградил имунитет. Продължителната кашлица налага изследване за това заболяване. Ако човек кашля дълго време, ако отхрачващите лекарства и антибиотици не помагат, трябва да се направи изследване за коклюш, съветва професор Христова.
Доказване
Изследване за коклюш може да се направи в Националния център по заразни и паразитни болести. Прави се и в частни лаборатории. За да се докаже самият причинител, трябва да се направи PCR. Взема се секрет и чрез него се доказва причинителят на коклюша. След като човек бъде диагностициран, се пуска бързо известие, което отива в РЗИ, а оттам правят съответното епидемиологично проучване. Лечението с антибиотици е ефективно в началото на болестта.
По-тежка е клиничната картина на заболяването при хора без ваксина. Инкубационният период е между 1 и 2 седмици. Започва с катарални прояви, т.е. така както би започнал грип или RSV вирус например. Инфекцията стартира с хрема, кихане, общо неразположение и лека кашлица. След няколко дни вече идва същинският стадий с кашлячни пристъпи един след друг, от които човек не може да си поеме дъх. Тук става дума за токсини, които се отделят от бактериите и те всъщност дразнят рецепторите на клетките в лигавицата на респираторния епител. Кашлицата идва в опит токсинът да се изхвърли. Тук става въпрос за невротична кашлица без човек да може да си поеме дъх. Характерна за болестта е нощната кашлица.
„Заради силната кашлица очите и вените изпъкват. Тя трае със седмици или месеци. Неслучайно е наречена 100-дневната кашлица или магарешка кашлица. При поемане на въздух болните издават свистене като магарешки вой. Тук всъщност е затруднено дишането и има задух. Има и усложнения от пневмония до пролапс на ануса“, отбелязва професор Христова. Клиничната картина при ваксинирани не е такава. И при тях има дълга продължителна кашлица, но не толкова тежка. Няма и задух.
Ваксини
Нерядко възрастните хора боледуват без симптоми, но те могат да заразяват децата вкъщи. У нас има болно бебе на 2 месеца, което е диагностицирано още преди да е започнало поставянето на ваксините. Имунизациите срещу коклюш са на 2, 3 и 4 месеца, след това на 16 месеца и на 6 години. Разболяват се деца на 2, 3, 4 и 5 години, т.е. преди да завърши имунизационният курс. Следващата група, която боледува, са във възрастовата група от 10 до 20 години. „От една страна, донякъде имунитетът започва да избледнява, но по-скоро не всички успяват да направят добър имунитет срещу която й да е ваксина. Става въпрос за една малка част от хората, които не отговарят на имунизациите с достатъчно силен имунитет. Заразяването зависи и от експозицията, т.е. на каква инфекциозна доза е подложен човек и в колко близък контакт с болен е бил“, разясни още специалистът.
