Изумителна случка шокира и сериозно притесни хората в мексиканския град Текскоко според месния телевизионен канал Azteca 13.
12-годишният Раул Герардо е син на строителен работник и детска учителка. Едно обикновено семейство, което се бори за оцеляване в малкия изключително престъпния град, но все пак води нормален и приличен начин на живот.
На 24-ти март в 4:15 следобед с детето се случва нещо наистина ужасяващо разказва мексиканската телевизия, цитирана от Bradva.bg! Малкият Раул получава пристъп, започва да се тресе неудържимо, забелва очите си, от устата му започва да излиза пяна и в крайна сметка припада. Пристъпът е абсолютно необясним за родителите му, които моментално го закарват в местната болница. Раул не страда от епилепсия или други заболявания, които биха причинили подобна реакция.
Лекарите в провинциалната болница са изумени, тъй като не могат да дадат диагноза за състоянието на момчето, а състоянието му се влошава с всяка изминала минута. В 6:03 жизнените показатели на детето спират и лекарите обявяват Раул за мъртъв.
Точно 3 минути и 33 секунди по-късно в 6:06 тялото на детето, което вече било покрито с чаршаф, започва да се тресе неконтролируемо! След това започнали нечовешки писъци! Детето, което било обявено за мъртво буквално възкръснало! В следващите часове му били извършени детайлни изследвания и странното било, че Раул бил в отлично физическо здраве! Все едно нищо не се било случило.
Впоследствие детето разказало за преживяването си.
Господ ми даде послание, което да предам на хората!
Според разказа на ужасения Раул, след като получава пристъпа и припада той се възнесъл над тялото си и наблюдавал отгоре, как родителите му го карат към болницата! Изумително е, че си спомнил точния маршрут, който баща му избрал, за да стигне до спешното отделение, и как за малко щял да се блъсне в червен пикап – бил запомнил всичко в най дребни подробности. Изкачвал се все по-нагоре и по нагоре, и наблюдавал пейзажа като че ли от самолет.
Всичко това продължило до момент, когато детето почувствало това, което описва пред мексиканската телевизия като невероятна топлина и доброта, която го обгърнала /смята се, че тогава жизнените му функции спират/. След което последвало ужасяващо видение, което детето разказва в най-дребни детайли. Виждал цялата планета, като че ли е в космоса и пред очите му се появявали различни образи, които били доста зловещи и страшни.
Първо видял това, което описва като хорската злоба и алчност. Детето не може да опише образа с думи, но чувството било ужасяващо. Видяло покварата, която е захванала човечеството с желязната си хватка, злината и омразата. Моралното падение на човеците, което комбинирано с алчността и невежеството били като „гнойна рана“ на планетата. Раул почувствал човешката мъка и страдание, глад и мизерия, образите на крещящи гладни деца.
Според разказа на Раул тези образи прелели в унищожаването на природата!Отровата във въздуха, била оцветена с „мръсен“ жълтеникав цвят. Хора изсичали дървета, а от кората и дънерите имшуртяла кръв! Черна отрова плъзвала по реките и моретата, сякаш „вените“ на планетата са заразени с нещо зло и нечисто.
Последното, което Раул видял била старица, която го погледнала с дълбоките си очи и изрекла:
Това е последното ви предупреждение!
Детето още веднъж потвърдило, че си спомня всичко изключително ясно, и че е сигурно в това, което е видял!
Същевременно, точно в 6:04 на 14-ти март, шофьорът на камион Естебан Рамирез, който минава на няколко километра от медицинския център, където се разиграва драмата прави тази снимка:
Облак, които се е образувал във формата на ръка точно над медицинския център в гр. Текскоко! Дали това има нещо общо с чудото, което се е случило там?
Значението на посланието, което малкият Раул е получил е ясно за всички ни. Човечеството отива в посока насебеунищожение и крах. Като че ли всички го знаем, но никой не прави нищо, за да промени ситуацията. Всеки смята, че „една птичка пролет не прави“ и се пуска по течението.
Това днес важи особено за нас, българите. За съжаление народа ни се е отдал на покварата и моралната деградация повече от всякога. Егоистичните ни стремежи ни карат да загърбим всичко стойностно в живота си. Младежта ни е обречена на безпросветие и разврат, докато природата ни се унищожава с главоломни темпове, горите ни се изсичат безмилостно, а във въздуха се бълва отрова. Казано иначе – губим своето бъдеще, което се срива пред очите ни!
И да, със сигурност „старицата“ от видението на Раул е била права, това е последното ни предупреждение. Ако не се събудим още сега и не променим мирогледа си, скоро ще е вече късно.
