13-годишната Наргиз (Нина) от свищовското с. Морава вече ходи на училище, а белегът на лицето почти не личи.
“Прибра се при родителите си преди 4-5 дни. На тържеството за първия учебен ден тичаше все едно, че нищо не се е случило. Наблюдавах я как подари цветя на една учителка. До окото има само едва забележима черта”, разказа пред “24 часа” кметът на Морава Георги Георгиев.
Наргиз е в VI клас, а съучениците все още я гледат като извънземна заради лудия късмет, който е извадила. В училището предвиждат срещи с педагогическия съветник, за да помогнат да преодолее психологическата травма.
Беседи със семейството провели и от отдела за закрила на детето в Свищов, но засега не е предприета мярка за извеждане на детето от семейното жилище. 17-годишният Максут продължава да е в Дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни в Горна Оряховица. Все още не му е повдигнато обвинение.
“Изчаква се окончателната епикриза на пострадалото момиче, а съвсем скоро му махаха конците”, казаха от прокуратурата. Опитах се да говоря с майката Рени, но тя отклони темата. Каза ми: “Моля ти се, не ми приказвай, че само ножове сънувам."
Бащата Мирослав също не иска да отваря дума за случилото се”, разказа още управникът Георгиев. От кметството уредили безработната майка на половин щат към местната аварийна група за зимата. Тя ще получава около 160 лв. заплата.
Бащата пък отработвал 14-те дни, за да получава социални помощи. Мирослав не бил мързелив и често го викали да помага на съселяните си за някой и друг лев. В Морава обаче се страхуват, че скоро може да пуснат Максут. Той бил непредвидим и безчинствал из селото, преди да посегне на сестра си.
Вчера “24 часа” потърси лекарите в Плевен, които спасиха детето. “13-годишната Нина Мирославова вече е много добре. Детето беше прието около 21 ч на 28 август с нож в главата. Момичето се възстановява удивително бързо, белезите от дълбоките наранявания зарастват”, каза д-р Георги Николов.
През нощта на 29 август той извади острието на кухненски нож, забито в главата на Нина. Металът бе потънал на по-малко от сантиметър от мозъка и на 5 мм от очната ябълка.
Лекарят преценил, че не може да хване дръжката и да я раздвижи. И най-малкото помръдване на острието криело огромна опасност да бъдат засегнати важните органи.
Ако стоманата проникне в мозъка, можело да настъпи кръвоизлив в черепа. При подобни усложнения се налага отваряне на черепната кутия, за да спре кървенето.
След като приспали Нина, двама души хванали главата и здраво я държали, а д-р Николов внезапно дръпнал ножа и от раз го извадил, следвайки посоката, в която е влязъл. Станало за секунди, но операцията продължила от 1 до 2 ч през нощта.
За окото на Нина интервенцията наистина е чудо, тъй като острието било хлътнало на милиметър от мускулите, които движат окото. Рискът: дори да запази зрението си, момичето щяло да вижда двойно.
При подобни случаи мозъкът получава два различни образа. Кривогледство и напълно неподвижно око били дружите тежки поражения, от които специалистите се опасявали.
Лекарите се справили и с друга трудност. Докато ножът стоял набучен в детската глава, притискал механично и нямало кръв. Когато го изтеглили, кръвта бликнала отвсякъде - от устата, носа и раната.
Изтичала на пулсираща струя артериална кръв. Запушили я светкавично с тампонада.
“След сложната интервенция имахме притеснения да не би да е прекъснато каналчето, което свързва окото с носа и отвежда сълзите. Оказа се, че каналът бе едва забележимо деформиран от острието. Оправихме всичко”, заяви д-р Николов.
В началото на септември малката пациентка дошла заедно с майка си на контролен преглед. Тогава свалили конците от раната. “Окото не сълзи. Каналчето е проходимо. Проверихме носната кухина, за да видим как върви възстановяването. Носното дишане е нормално, в кухината няма патологични секрети и съсиреци от кръв”, отчита д-р Николов. Прегледал и устната кухина.
В страшната нощ, когато довели Нина, небцето било пробито и ножът се подавал успоредно на мъжеца в гърлото. “Раната там е почти зараснала, толкова е малка, че наподобява връхче на топлийка”, сравнява д-р Николов. Той е озадачен и от това, че дълбокият белег върху лицето на Нина започнал да се свива по-бързо от очакванията.
“Обичайно съединителната тъкан съзрява 6 месеца. При Нина процесът е ускорен - след 2-3 месеца белегът ще е съвсем тъничък като одраскване от котешки нокти”, допълва д-р Николов. Той очаквал, че възстановяването ще е по-продължително и бавно, изглежда, детският организъм сам си помага, доволен е лекарят.
Малката Нина имала спомени за премеждието, но в болницата не са я разпитвали, за да не травмират психиката . За д-р Николов най-голямата награда за свършената работа е, че Нина влязла във втория си живот с усмивка.
“Цялата разцъфна, сияеше, когато дойде да ми благодари”, горд е лекарят. Към края на септември в университетската ушна клиника отново очакват Нина за контролен преглед.
