Една от най-известните легенди в с. Ак бунар (Генерал Инзово), предавана от бащи на синове и внуци, била легендата за баба Сребра.
От спомените на съвременниците ѝ се знае, че хората от селото не вярвали на нейните предсказания. Тя са я наричали “лудата”, “побърканата” баба Сребра. Съпругът ѝ Атанас Димов често ѝ се карал, но не смеел да я бие, тъй като бил суеверен и се страхувал да не се случи нещо лошо на семейството му. Дори и в студените мразовити дни баба Сребра ходела в Кавакли (Тополовград), като тръгвала сутрин и се връщала вечер. Пътувала и през нощта и макар че в полето имало много стада със зли кучета, те я подминавали и не я лаели. Малкото си детенце приспивала в люлката, оставяла да го наглеждат по- големите ѝ дъщери и съседите и тръгвала на път.
Един от съвременниците ѝ – Коста Чикоста, разказвал как веднъж пътувал с баба Сребра за едно село през зимата. “Наблюдавах тази женица и се чудех откъде има този голям ковет да изминава големи разстояния пеш, без да се изморява”.
Баба Сребра била на около 60 години. Веднъж заедно с нея пътували и нейните дружки за с. Голям Манастир (Ямболско). Баба Сребра вървяла много леко и на места прескачала тръните. Тя казвала на своите дружки “Някакъв вътрешен ковет ми дава сили и затова ходя леко и изминавам много път, без да се изморявам.” По онова време преминаването на р. Тунджа от пешеходците ставало само по едно тясно дървено мостче, което през зимата се заливало от прииждащите води на реката. Баба Сребра често пътувала до църквата “Св. Спас” на връх Бакаджик, като на отиване и на връщане преминавала през това мостче по всяко време на денонощието.
Минали години, Жела и Паско – нейните деца, започнали да се срамуват от майка си, защото хората често им се подигравали. Мара – най-голямата ѝ дъщеря, била избягвана от ергените, тъй като ходела със стари и изпокъсани дрехи. Хората казвали за баба Сребра, че като луда ходи из селата и оставя мъжа си и децата си на произвола. В такива моменти децата се молели на баща си да не ѝ разрешава да ходи никъде. На сутринта баба Сребра дълго му се молила, но той не се склонил и настоявал на своето. Тогава тя му казала “Ти, Атанасе, не ме пущаш да ходя по своя път, но знай, че в семейството ни ще стане голям зян и после ще съжаляваш”. На другата сутрин мъжът ѝ намерил единия бивол умрял. Той много се огорчил, а баба Сребра му казала: “Този зян нямаше да стане, ако ме беше пуснал да ходя по своя път”.
Веднъж, когато малкото ѝ дете било на три години, тя тръгвала за Кавакли (Тополовград). То плачело и не искало да се отдели от нея. Дъщерите ѝ нарочно не го прибирали, за да я принудят да си остане вкъщи. Тогава тя проклела голямата си дъщеря: “Маро, ти дето нямаш милост в сърцето си, като се ожениш никога да не видиш дете в люлка и на ръце”. Тази клетва наистина се сбъднала и дъщеря ѝ останала бездетна, като си осиновила “хранениче”.
Веднъж баба Сребра тръгнала със зет си за сбора на с. Голям Манастир. Когато вървели по пътя, зет ѝ я подигравал с думите: “Баба, ти не можеш да ме настигнеш. Стара си вече, с мене не можеш да вървиш”. Когато спрели в гориста местност, тя му казала: “Димо, аз не само ще те настигна, но и ще те изпреваря, така да знаеш! Ти върви напред сам, а аз след малко ще те чакам в края на с. Голям Манастир”. В този момент профучала вихрушка, която напрашила очите на зетя. Нещо зашумяло около него и баба Сребра изчезнала от погледа му. Тя го чакала в края на селото и с подигравка му казала: “Хайде, зетко, аз откога те чакам да дойдеш!”. Зет ѝ се смутил и ѝ казал: “Бабо, досега не вярвах на силата ти, но сега повярвах”.
Няколко години преди Освобождението от турско робство баба Сребра казала на един от пашите: “Пашо, стягай си багажа, скоро ще си отивате към Анадола. Тук място за вас вече няма. Свърши се вече вашето царство”. Пашата се ядосал и бил готов да я убие с ятагана си, но баба Сребра му казала: “Ти, пашо, искаш да ме убиеш, но знай, че твоят син преди малко е умрял”. След малко пашата получил съобщение, че синът му наистина е починал. Тогава повярвал на предсказанието на баба Сребра, като на свой ред я помолил:“Прости ми, бабо, аз сгреших и Аллах ме наказа”.
Предсказанията на баба Сребра за предстоящите събития се помнят и предават от поколение на поколение в село Ак бунар (днес Генерал Инзово). Баба Сребра е предсказала, че неизвестно кога ще избухне страшна война. Най-големите боеве щели да се водят на Божи гроб, до Червено море. Там щели да се съберат войските на всички велики държави и щяло да се води незапомнена война. Щял да настъпи пълен хаос, тъй като по време на боевете ще падне гъста непрогледна мъгла. Хората нямало да се виждат и щели да се бият със свои и чужди. Щели да убиват и да бъдат убивани. Войната щяла да продължи само три денонощия. Купищата от убити щели да достигнат височината на камила. Щели да потекат реки от кръв, в които тригодишно конче ще може да плува. Тогава останалите живи щели да казват: “Ставайте, вие, умрелите, за да легнем ние, живите”. На четвъртия ден щял да настъпи мир. На всеки хиляда души щял да остане само по един жив. Хората щели да пътуват из градове и села и много рядко да виждат жив човек. Щяло да настъпи голямо безводие и хората щели да минават стотици километри, за да търсят вода за пиене. Щели да виждат, че на места нещо лъщи и да си мислят, че това е вода, но когато стигнели дотам, щели да видят, че това е злато и сребро.
С настъпването на примирието един бял гълъб щял да кацне на един обикновен човек и той щял да стане цар. Щяло да има един цар на земята и един Бог на небето. Който останел жив, щял да яде със златна лъжица и сребърна паница.
Според думите ѝ, щели да минат години и да дойде такова време, когато волските коли да вървят по улиците без волове, а хората да летят в небето. Щяло да дойде такова време, когато 10 семейства ще обработват земята си с един чифт волове.
Когато тя живяла, имало крадци, които обирали хората. Тя предсказала, че ще дойде такова време, когато крадците ще се стаят в конаците и оттам ще събират парите на хората.
Баба Сребра била много популярна и известна даже извън страната. Към края на Първата Световна война войници от нейното село на Сръбско от българския фронт си говорили с група сръбски войници. Когато станало дума за баба Сребра, българите се похвалили, че тя е от България, от тяхното село. Сърбите твърдели, че баба Сребра е сръбкиня. Акбунарците казали на сърбите, че баба Сребра е живяла и е погребана в с. Ак бунар, но сърбите не повярвали. След десетина години, няколко от сръбските войници проявили интерес и посетили с. Ак бунар и на място се уверили, че баба Сребра е българка, че има свое семейство тук и е погребана в селото. Чак тогава повярвали на думите на българите.
Баба Сребра предсказала още, че ще дойде време, в което целият свят ще се раздели на две големи групи. Турците още веднъж щели да стигнат до Балкана. Турският аскер щял да престои до Стара планина три дни или три месеца. Когато идвал, щяло да мине без жертви, но когато се връщал обратно, откъдето минавал, всичко щяло да се превърне на прах и пепел.
Баба Сребра починала в църквата “Св. Спас” на връх Бакаджик през 1886 година. По нейните думи, който я пренесял в Ак бунар, до 40 дни щял да я последва в гроба. Въпреки че знаел, зет и ѝ взел тялото и го погребал в гробищата на с. Ак бунар.
През 2008 година по инициатива на кметство с. Генерал Инзово и събирането на средства на хората от селото, паметната плоча на гроба на баба Сребра е сменена.
Често на гроба ѝ идват автобуси от Гърция и Сърбия, за да може хората да се поклонят.
Публикацията е осъществена със съдействието на Пламен Петров
