Преди 146 години Апостолът на българската свобода Васил Левски прекрачи в безсмъртието с мечтата за чиста и свята република, и достойно бъдеще за своя народ.
Във време, когато повечето държави в Европа са управлявани от монарси, той буди в българските земи съзнание за демокрация - за законност и равенство пред закона. Уставът на Вътрешната революционна организация е приет с допитване - така Левски организира първия референдум във възраждащата се българска държавност.
Документалното му наследството говори не само за революционен дух, но за държавник с европейски мащаби, политическа проницателност и далновидност.
Левски е категоричен, че българите трябва сами да извоюват свободата си, защото чуждата намеса ще носи на народа ни заплаха от ново заробване.
"Никому не се надявайте. Ако ние не сме способни да се освободим сами то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство." - гласи посланието на Апостола.
Много страници са изписани за живота и делото му, но и много от истината за паметните и трагични събития през 1873 г. остава непозната за голяма част от българското общество.
Десетилетия наред на народа ни се вменява чувство за вина с внушението, че българите не са опитали да освободят своя най-достоен син.
В обширното си изследване "Убийството на Васил Левски. Виновниците" историкът Янко Гочев доказва с документи, че са правени шест опита за освобождаването на Апостола, единият от тях - по дипломатически път.
Историческите факти опровергават мита за безучастието на българите…
Опитите да бъде освободен с оръжие се провалят поради краткото време, липсата на информация за движението на конвоя, мерките, предприети от османската власт.
За провалянето на усилията по дипломатически път основна роля изиграва руският посланик в Цариград граф Н. Игнатиев. Той категорично забранява на своя подчинен Найден Геров да използва служебното си положение за освобождаването на Левски, макар вече да има прецедент - задържаният по същото дело Христо Стоянов е освободен като руски поданик, пише Янко Гочев.
Граф Игнатиев не само блокира усилията за спасяването на Левски, но и изразява задоволство, че той е екзекутиран. Той заявява, че "щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите (на руската дипломация - б.р.) съвети".
Делото на Васил Левски се оказва пречка за плановете на руския император да постави под свой контрол българските земи - те са подстъпите към Константинопол и Проливите, които Русия от векове се стреми да завладее.
Истината за гибелта на Апостола дълги години е премълчавана заради господстващия русофилски прочит на историята ни. Българската публичност и днес в дълг пред паметта на Левски, към която може да бъде отдадена истинска почит единствено с уважение към фактите, делото и заветите му.
