Със сигурност ви се е случвало да си легнете с идеята, че искате да отидете на някое далечно и екзотично място. Писнало ви е от всичко наоколо.
СИРИЯ
Ухание на жасминови храсти, което се преплита с аромата на подправено с кардамон кафе, и онова чувство на уют, което се носи във въздуха, когато някъде наблизо върху току-що изпечени питки някой е поръсил зехтин и мащерка. Това е първият ми спомен от Сирия. По-точно от Халеб, където след знойния ден вечерта носеше гарантирана прохлада под асмите на белокаменните ресторанти в старата част на града, пълни с весели и гостоприемни хора, пиещи арак в половинлитрови канички. Тази Сирия вече не съществува! Днес това е едно от най-опасните места на света. Въпреки че столицата Дамаск остава относително спокойна, много исторически градове са в руини. Древният град Палмира, едно от античните съкровища, с които страната се гордееше, сега е в териториите, контролирани от т.нар. “Ислямска държава”. Източните провинции са също под контрола на воините на халифата. Не ходете в Сирия, освен ако не сте малоумен джихадист, на когото са обещали 77 девственици да го чакат на входа на райските двери, след като тялото му бъде разпарчетосано при артилерийски обстрел.
ИРАК
Багдад - един от най-красивите градове на света някога, днес е по-окаян и от Пешавар. Макар последните години от управлението на Саддам Хюсеин ембаргото да беше докарало мнозина иракчани до просешка тояга, по ул. “Рашид” в центъра на града и на места като Сук ал Сафафир и Мустанзирия се усещаше духът на славните времена. Вечер по улица “Аби Нуас” край брега на река Тигър горяха десетки малки огньове, предназначени за приготвянето на мазгуф - местен специалитет от риба, а масите бяха заредени с бутилки “Джони Уокър” - любимото питие на иракчаните. Баровете в Карада и Мансур работеха на пълни обороти. Напук на оръжейните инспектори на ООН. Или може би точно в тяхна услуга. От Мосул през Тикрит и Самара до Вавилон и Басра не беше възможно за чужденец като мен да се отърве от гостоприемството на местните. Тогава в Ирак можеше да умреш най-много от две неща - преяждане с агнешки котлети и препиване с уиски.
Сега е малко по-различно. Част от територията на страната се контролира от “Ислямска държава”, в други части се водят сражения, но така или иначе навсякъде могат да те отвлекат, обезглавят или взривят с кола бомба.
АФГАНИСТАН
Бих могъл да кажа нещо за ресторантите и разгулните времена и на Афганистан, но уви, не ги помня. Трябва да попитате някой стар хипар от 50-те или 60-те години на миналия век. Казват, че било фамозно. Моите спомени за тази страна започват с войната срещу талибаните през 2001 г. и не са много мили. Между другото войната още не е свършила въпреки 13-годишното присъствие на чуждестранни части, включително и български. Между хубавите години на Афганистан и моите спомени да не забравяме и съветската окупация, последвалата гражданска война и всички останали погроми. Противопехотните и противотанковите мини са един от най-големите проблеми. Ако оцелеете при пущуните, може да загинете от приятелски огън на някой стресиран представител на международния контингент или да попаднете на минни заграждения, които почти никъде не са обозначени.
Накратко: към днешна дата просто няма какво да правите в Афганистан. Освен ако не сте крупен дилър на опиумен мак (Papaver somniferum) и искате да огледате новата реколта.
ЛИБИЯ
Еуфорията от свалянето на полк. Муамар Кадафи трая неособено дълго. Изскубнала се от 42-годишната хватка на управлението му с железен юмрук, днес Либия е сред най-несигурните и опасни страни в света. Огромната територия на някогашната джамахирия се управлява от незнаен брой паравоенни формирования, ислямистки милиции и най-обикновени бандити и трафиканти. Всичките добре въоръжени и дрогирани с комбинация от хапчета “Трамадол” и боха - местен самогон с ужасявашо ниско качество.
Лептис Магна - най-великият град на Римската империя в Африка и най-добре запазеният древен град на света, е недостъпен. А и съвсем не е ясно доколко все още може да се нарича “най-запазеният”. Намира се на 120 км западно от Триполи, но дори предградията на либийската столица вече са опасни, а пътуването по либийските пътища крие безброй неприятни изненади. Южната половина на страната и съответно най-красивата част на пустинята Сахара е на практика недостъпна за туристи. Туарегски племенни групи контролират Югоизтока и подстъпите към граничните пунктове с Нигер и Алжир, а племето теббу дерибейства по границата с Чад и Египет. В Бенгази, Дерна и цяла Киренайка се веят черните знамена на салафитската терористична групировка “Ансар ал Шария”. Либия не е за бели хора и няма да бъде още дълго време. Изключваме български медицински работници и дюлгери гурбетчии - тези две специфични групи биха оцелели в Либия дори и ако самата Либия не оцелее.
МЕКСИКО
В Мексико има и приятни места, красива природа, културни и архитектурни забележителности, древни паметници, но... През последните години Мексико е на път да се превърне в новата Колумбия. Онази лошата Колумбия от времето на Пабло Ескобар и войната на кокаиновите картели. Бил съм и на двете места и определено смятам Колумбия за по-сигурното място. Мексиканските наркобанди водят ожесточени вътрешни войни за надмощие, а градовете по границата със САЩ, които са важни за трафика към най-големия пазар на дрога, са истински ад под небето. На всеки сто човека - един е жертва на брутално убийство. Една от опасностите, която заплашва чужденците, е така нареченото лоукост отвличане. Тоест няма нужда да сте милионер, за да ви похитят и изтезават за баснословнa сума. Ще го направят за колкото и да е.
ВЕНЕСУЕЛА
За разлика от Мексико, където опасностите са не толкова в столицата, колкото във вътрешността на страната, то във Венесуела най-опасното място е и главният град на страната - Каракас. Има квартали, в които час преди залез-слънце никой не си и помисля да излезе на улицата. И в последните месеци от управлението на Уго Чавес не беше препоръчително да се ходи, но след смъртта на вироглавия военен положението в страната съвсем е изпуснато от контрол. Остров Маргарита е единственото място във Венесуела, на което все още се вясват някакви заблудени чужденци.
НИГЕРИЯ
Това е огромна територия, на която могат да се видят много красоти. Мястото е наситено откъм гледки, етноси, културни наслагвания. Но има места в Лагос, на които не бих позволил и на много неприятни за мен хора да отидат. Най-големият нигерийски град е един грамаден бордей, пълен със спинозни проститутки, грозно бандитско сборище. В столицата Абуджа е по-поносимо, но ако искате истински неприятности, идете на североизток. Там е царството на “Боко Харам” - една безпросветна банда главорези, които тероризират почти цялата северна част на страната. През февруари 2015 г. в Нигерия има общи избори, което е допълнителен повод за проблеми.
БАНГЛАДЕШ
Отчайваща мизерия, калища и тлъсти хлебарки. И без да има война, Бангладеш е вероятно най-безрадостното място на света. Ако си представим планетата като един голям коптор, то Бангладеш е неговият отходен канал. Дали не е пресилено? Само си представете целия гнилоч, трупове и отрови, които влачат мътните води на Ганг, Брахмапутра и още една река с трудно име, вливащи се от територията на Бангладеш в Бенгалския залив. Дори това да е последното парче на Земята, останало извън пределите на Ислямския халифат, повярвайте ми, не бихте искали да отидете там на почивка.
БУРКИНА ФАСО
Любимо мое място, което за съжаление, към края на 2014 г., стана поредната африканска държава, заменила дългогодишното стабилно диктаторско управление с несигурност под надзора на хунтата. Столицата Уагадугу - прашно, но сигурно място в провинцията на Западна Африка, днес не е много за препоръчване. По време на 27-годишното управление на Блез Компаоре Буркина Фасо се смяташе за спокойно място, добра база и отправна точка за пътувания до още шест съседни страни. След войната в Мали и възхода на ислямистите по границата с Нигер ситуацията с овакантения президентски пост направи тази дестинация твърде несигурна.
КОНГО
В Демократична република Конго има какво да се види. В Националния парк Вирунга недалеч от границата с Руанда е вулканът Вирагонго, който заедно с Нямурагира е сред най-активните вулкани в Африка. Районът е покрит с тропически гори, обитавани от силно застрашената планинска горила, записана в Червената книга на Международния съюз за опазване на природата.
Въпреки тези интересни забележителности страната все още се възстановява от т.нар. Втора конгоанска война (1998-2003), отнела живота на повече от 5 млн. души. В някои части на страната сраженията продължават и до днес, а засегнатите райони имат смущаващо висок ръст на масови изнасилвания и убийства. По-добре е да не се ходи там въпреки насърчителните информации, че нещата в Конго се оправят.
ЦАР
След държавния преврат от март 2013 г., извършен от бунтовническата коалиция “Селека”, съставена предимно от мюсюлмани, Централноафриканската република (ЦАР) се превърна в кървава касапница. Християнското опълчение “Антибалака” се включи в стълкновенията и така страната бе пометена от вихър от насилие, подклаждан на верска и етническа основа. Някои от кървавите изблици на омраза стигнаха до неописуема бруталност и дори до случаи на показен канибализъм. Междуособиците, продължили през цялата 2014 г., взеха живота и на миротворци от ООН и по всичко личи, че 2015-а няма да е особено подходяща за пътувания до ЦАР.
СОМАЛИЯ
Такава държава има само на картите, и то на по-старите. На практика от 1991 г. след свалянето на Мохамед Сиад Баре, по-известен като другаря Сиад, такова държавно формирование не съществува. Старото име на страната е останало за южните части на територията заедно с бившата столица Могадишу.
На север отдавна вече има друга квазидържава, която се казва Сомалиленд, а по средата между двете е Пунтленд със столица Босасо - център на пиратството в Аденския залив. Има още десетки провъзгласили се автономии, управлявани от местни племенни вождове и главатари, сред които надмощие има този, чиито братовчеди имат повече калашници и ерпегета.
ХАИТИ
Малка държава с големи проблеми, - това е Хаити. Няма друга част в Карибския басейн, която да има такъв хроничен проблем с бедността. Инфраструктурата е плачевна, а има места, на които не е сигурно дали бихте могли да намерите чиста вода за пиене. Неотдавна в страната имаше епидемия от холера, причинена от замърсена вода. През 2010 г. катастрофално земетресение удари столицата Порт-о-Пренс, причинявайки гибелта на 300 хил. души. Някои от разрушенията все още не са разчистени вече пета година. Улична престъпност, престрелки и чести сблъсъци между цивилни и униформени са ежедневие на тази забравена от Бога част от остров Испаньола.
ЛИБЕРИЯ
За по-малко от шест месеца през 2014 г. вирусът ебола успя да постави Либерия в безизходна ситуация, вземайки живота на повече от две хиляди души. Сиера Леоне и Гвинея са другите две най-засегнати западноафрикански страни. В Либерия обаче ситуацията е най-ужасяваща. От близо петте хиляди смъртни случая, причинени от вируса в няколко страни, половината от жертвите са само в Либерия. Страната изпитва остра нужда от лекари и медицински персонал, а инфраструктурата е почти разрушена вследствие на дългогодишна гражданска война, започнала още в края на осемдесетте години на миналия век. Макар последните десет години да са относително спокойни, Либерия си остава опасна страна, а критичната епидемиологична ситуация през 2014 г. я прави една от най-неатрактивните места за пътувания през 2015 г.
ЙЕМЕН
Невероятно красива, но умопомрачително дива страна. Същото донякъде важи и за обитателите на тази земя - люлка на арабската цивилизация. След събитията от т.нар. Арабска пролет и свалянето от власт на дългогодишния президент Али Абдула Салех Йемен не се радва на стабилност. Централната власт в Сана и преди това не можеше да контролира труднодостъпните райони в областта Хадрамаут и водеше спорадични въоръжени стълкновения с шиитското движение “Ал Хути”. През есента на 2014 г. т.нар. хути се възползваха от вакуума във властта и превзеха столицата Сана.
Самият аз съм си позволявал да пътувам из страната на собствен риск. Не ми се случи нищо лошо, но не бих препоръчал на приятелите си да правят като мен.
