От всичките Седем чудеса на античния свят, съществували на Земята, до днес е оцеляла само Великата пирамида в Гиза в Египет. За съжаление останалите шест чудеса са били безвъзвратно загубени.
Смята се, че са съществували преди около 2500 години. За съжаление нито едно от оцелелите писания от онова време не е запазило подробно описание на тайнствените градини. Следователно днешните изследвания се основават само на трудовете на историци, които по-късно са цитирали разкази на очевидци. Не е известно със сигурност къде точно са се намирали градините във Вавилон.
Някои учени дори се съмняват, че такова чудо на света наистина може да е съществувало. Според древните легенди появата на градините е свързано с историята на вавилонския цар Навуходоносор II и неговата царица Амитис от Мидия, която вероятно се е намирала на днешната територия на Азербайджан и Кюрдистан. Висящите градини на Семирамида.
Тъй като Вавилон е бил суха земя, на кралица Амитис ѝ липсвали градините на нейната родина. Според записките така било взето решението да се изградят величествените градини. Първото споменаване на Висящите градини на Вавилон се отнася към III век пр.н.е. и принадлежи на вавилонския свещеник и историк Берос. За съжаление трудовете на Берос не са оцелели, но той често е цитиран от римския историк от I век Йосиф Флавий. Берос, а по-късно и Флавий, описват Вавилон като заобиколен от величествени стени и висящи градини, където растели най-различни дървета.
„Навуходоносор II сътвори подобие на планински пейзаж, за да угоди на своята царица, тъй като тя е израснала в Мидия и е обичала планините“, цитира Флавий Берос в своите трудове. Въпреки красотата на такава история на любов тя има твърде малко доказателства. Факт е, че Навуходоносор II се споменава само от Флавий. „Други описания просто говорят за това как са изглеждали Висящите градини на Вавилон“, казва асириологът Лори Пиърс от Калифорнийския университет в Бъркли. И така, Йосиф Флавий описва високи стени, които поддържали каменни колони. В същото време гръцкият историк Диодор Сицилийски пише за тераси със сводове, но под формата на пирамида или зикурат, казано на езика от онова време. Водата за напояване на градините била вземана от реката.
Древният историк и географ Страбон, роден през I век пр.н.е., описва сводести тераси с кухи кубични колони. Стълбовете били пълни с пръст, за да държат корените на големи дървета. Стълби водели до терасите. Висящите градини на Семирамида, реконструкция от началото на ХХ век. Public Domain „Цялата конструкция приличаше на четириъгълна пирамида от печени тухли, с височината на стадион и дължина на още един стадион от всяка страна“, пише Страбон в своята „География“. Учените предполагат, че градините може да са били построени по протежение на една от стените на двореца, чиято дебелина на места може да е достигала до шест метра. Трудно е да се каже какви именно растения е имало във Висящите градини, но някои древни документи могат да хвърлят светлина по този въпрос.
Според Пиърс съхранили са се записи за растения, които са били отглеждани в градините на вавилонските царе като цяло. Този списък включва чесън, лук, сминдух, кориандър, копър и други билки, както и кедри сред дърветата. Асириологът от Оксфордския университет Стефани Дали смята, че Висящите градини на Вавилон всъщност са Висящите градини на Ниневия, асирийски град, понякога наричан Вавилон в историческите текстове.
Доказателството за тази теория се крие в текстовете на историка Диодор, който пише, че градините са построени от легендарната асирийска царица Семирамида. Съществуването на самата Семирамида остава обект на спорове. Но със сигурност е известно, че асирийският цар Сенахериб, управлявал от 704 г. пр.н.е., е имал обширни градини в двореца си в Ниневия. Праисторически документи също свидетелстват, че Сенахериб е притежавал и напредничаво оборудване за напояване на тези градини.
Освен това една от оцелелите фрески от двореца в Ниневия изобразява градини и канал. Известно е, че град Вавилон е бил заобиколен от километри стени, които са били достатъчно широки, за да поддържат тераси с градини. Учените не могат да кажат точно кога са били унищожени градините и от кого. Но в древния текст на Страбон са описани градини, които до края на I век пр.н.е. са се превърнали в руини.
Също така древният историк пише, че Александър Македонски е искал да възстанови висящите градини, но е починал, преди да успее да изпълни своя план. Оттогава местоположението на Висящите градини на Вавилон може да е загубено завинаги. Според съвременните изследователи, тъй като течението на Ефрат се е променило съществено след управлението на Александър Велики, руините на градините може да лежат на дъното на реката.
