32 висши училища от всичките 51 ще приемат кандидат-студенти в различни специалности и професионални направления с резултата от държавния зрелостен изпит по български език и литература.
Оценката от матурата по история и цивилизации, по чужд език, математика, география и икономика, биология и здравно образование също ще може да се използва за вход в повечето висши училища.
Това е причината специалисти във висшето образование да съветват абитуриентите внимателно
да изберат
предмета,
по който да държат матура, за да могат да използват оценката за специалностите и вузовете, които дават тази възможност.
Според правилниците на някои университети, когато в дипломата за средно образование са вписани две оценки по балообразуващ учебен предмет, като една от тях е от държавен зрелостен изпит, а другата - от курса на обучение, за балообразуваща се смята оценката от държавния зрелостен изпит, обясниха от министерството на образованието. Също така при балообразуването в някои специалности се позволява вместо оценката от изпит
да се ползва
бележката от
матурата,
умножена
с коефициент
Какъв да бъде той, решава университетът.
12 университета държат единствено на своите конкурсни изпити.
Заради спецификата на знанията и уменията, които държат да покажат техните кандидати - бъдещи художници, артисти и музиканти, само на своите конкурсни изпити залагат висшите училища по изкуствата - Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”, Националната художествена академия, Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” и Театралният колеж “Любен Гройс”.
За втора поредна година преподаватели и възпитаници на НАТФИЗ ще застанат в подкрепа на българското висше образование, съобщиха оттам. Проектът стартира с национално турне, което започва на 24 април от Варна. Освен с дипломните спектакли и филми на студентите от НАТФИЗ младите жители на градовете ще се срещнат с водещи преподаватели на академията, които да ги запознаят с реда за кандидатстване.
Кандидат-студентите в медицинските университети също не могат да се разминат без конкурсен изпит. За тях са задължителни изпитите по биология и химия за специалностите “Медицина”, “Дентална медицина” и “Фармация”.
В Медицинския университет във Варна при формиране на състезателния бал се включва оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература или биология за специалностите “Здравен мениджмънт”, “Логопедия” и “Медицински оптик”. В Медицинския университет в Плевен може да се ползва оценката по биология за специалностите “Рентгенов лаборант”, “Медицински лаборант”, “Медицинска козметика”, “Опазване и контрол на общественото здраве”, “Социални дейности”, “Медицинска рехабилитация и ерготерапия”, “Медицинска сестра”, “Акушерка” и “Помощник-фармацевт”.
Националната спортна академия обаче е съгласна да замени оценката от изпита по български език с оценката от матурата по български език и литература, а
за кинезитерапия
признава
зрелостния
изпит по
биология,
обясни ректорът на спортното висше училище проф. Пенчо Гешев.
Осем от общо 109 специалности не използват оценките от матурите вместо изпит в Софийския университет “Св. Климент Охридски” например. Това са специалностите “Право”, “Медицина”, “Фармация”, трите специалности от Факултета по журналистика и масова комуникация - “Журналистика”, “Връзки с обществеността” и “Книгоиздаване”, “Музика”, както и новата специалност във Факултета по начална и предучилищна педагогика “Музикални медийни технологии и тонрежисура”.
В Техническия университет в София с матура не може да се влезе в 3 специалности - инженерен дизайн, приложна математика и информатика, както и в компютърно и софтуерно инженерство. За всички останали специалности може да се ползват оценките от държавните зрелостни изпити по български език и литература, математика или физика, обясниха от учебния отдел на висшето училище.
В Университета за национално и световно стопанство приемат студенти с успешно положен приемен изпит. Матурата се признава само в 2 случая. Първият е единствено за кандидат-студентите по журналистика. Те държат 3 изпита, първият от който е български език и литература, на който те могат или да се явят, или, ако пожелаят, да им се признае оценката от дипломата за средно образование по този предмет. След това обаче задължително трябва да се явят на писмен и устен изпит по журналистика. Втората възможност за използването на матура за вход за УНСС е при обявяване на допълнителен прием или трето класиране, когато има незаети места.
Тънкости при
използването
на оценката
от матурата
има и при Университета по архитектура, строителство и геодезия. За това висше училище матурата по математика може да е вход за архитектура, но оценката е умножена по коефициент 0,8. За останалите инженерни специалности може да се ползват оценките от матурите по български език и литература, математика и физика, умножени по коефициент 2,5. За специалностите “Ландшафтна архитектура и ландшафтно планиране” и за урбанизъм конкурсният изпит може да бъде заменен с оценка от матурата по български език и литература или математика.
Обобщената информация за признаване на резултатите от държавните зрелостни изпити за кандидатстудентската кампания през 2017 г. в акредитираните висши училища у нас е публикувана на страницата на Министерството на образованието и науката.
Информация за признаване на резултатите от матурите в кандидатстудентската кампания 2017 четете в таблицата на МОН.
Все повече обвързват парите на ВУЗ с рейтинга
След като в последното издание на рейтинговата система на висшите училища за първи път бяха включени допълнителни индикатори, измерващи регионалната значимост на университетите и тяхната обвързаност с местната икономика и местния пазар на образователни услуги, министерството на образованието ще въведе регионален компонент във финансирането им.
Целта била “да се компенсират специфичните затруднения, които срещат водещите университети извън София заради по-забавеното развитие на регионите и оттам реализацията на абсолвентите е по-трудна и заплатите им са по-ниски”. Министърът на образованието проф. Николай Денков пое ангажимент за промяната във финансирането пред Съвета на ректорите на срещата им миналата седмица.
“Вкарвайки
броя на
студентите
в разумни
граници,
ще подпомогнем финансово висшите училища да подобрят качеството на обучение. Така ще накараме всички академични ръководства да се фокусират върху това, какво става с техните студенти след завършването”, обясни проф. Денков. Според него целта не е да се постигне 100% реализация на завършилите висше образование, защото това не е възможно. Но трябвало да се постигнат “здравословни граници” от около 60-70% реализация на завършващите студенти на позиции, изискващи висше образование. В момента този процент е 47.
Индикаторът “Регионална реализация” в рейтинговата система на университетите означава дял на завършилите през последните 5 години, които са осигурени от работодател от региона, в който се намира висшето училище.
Обвързвайки обаче средствата на университетите с качеството, министерството на образованието ще намали бройката на приеманите студенти.
Всъщност именно субсидирането на твърде много студенти от държавата е единият от трите проблема на висшето образование според министър проф. Николай Денков. Преди две години те достигнаха до 80% от завършващите ученици. Това било една от причините за
снижаване на качеството
в някои от направленията
и във висшите училища.
Вторият проблем е свързан с дисбаланса - някои професионални направления приеха твърде много студенти. Проф. Денков даде пример с “Икономика” и “Администрация и управление”. За сметка на това други направления се оказаха с твърде малък брой студенти като “Математика”, където учат около 100 младежи в цялата страна.
Третият проблем е свързан с ниската субсидия за един студент, която получават някои от направленията. Сред тях е “Педагогика”, която е приоритетно направление. Въпреки това субсидията за един студент там е под 700 лв.
С промените в приема, които бяха приложени за първи път миналата година, както и с приема през тази година, ние приключваме процеса на преструктуриране, посочи министърът. По неговите думи тази година достигаме до здравословната граница от около 60 на сто субсидирани студенти спрямо завършващия брой ученици. Това ще позволи да се повиши конкуренцията, а оттам и качеството.
Освободените средства от намаления прием на студентите ще бъдат използвани, за да се повиши субсидията за един студент в направленията, където тя е най-малка.
Парите може да се
използват
за учебни фирми
и практики,
които в момента отсъстват. Проф. Денков обясни, че чрез финансирането МОН ще опита да препрати част от кандидат-студентите към направления, в които има дефицит, като свие субсидирания прием в направленията, в които пък има голям излишък на студенти.
Според министъра промените в приема създават затруднения на някои висши училища тъкмо в направленията, в които завършващите студенти много трудно намират реализация. По места делът на абсолвентите, които работят на позиции, изискващи висше образование, е едва 20-30 на сто. Затова МОН предвижда няколко финансови мерки, с които да подпомогне тези училища да се преструктурират и да пренасочат обучението към професионални направления, с които младите хора да се реализират много по-успешно. Такива са например свързаните с информационните и комуникационни технологии, с инженерните специалности, с математиката, които са по-трудни за изучаване.
Решението да се орежат бройки в някои професионални направления обаче ядоса някои кметове.
Кметът на Бургас Димитър Николов изпрати гневно писмо до просветния министър проф. Николай Денков заради намаляването на бройки по специалностите “Туризъм” и “Здравни грижи” в университета “Проф. Асен Златаров”. Според него местата били намалени за сметка на софийските, а обучението по тях е изключително важно за Бургас.
Най-драстично е орязването при специалността “Здравни грижи”, където от предложените 63 места остават само 8. От 320 в “Туризъм” пък са одобрени едва 88. Според Николов това ще се отрази негативно върху целия отрасъл, който през последните години изпитва остър недостиг на кадри, и ще повлияе не само на региона, но и на България като туристическа дестинация. “Намаляването на бройките по специалността “Здравни грижи” пък е в разрез с нуждите на бургаското здравеопазване и амбициите на общината да открие Медицински факултет”, обясни Николов.
Сегашната методика за финансиране на висшите учебни заведения не е съобразена с особеностите на регионите, коментира във Варна ректорът на Шуменския университет проф. Георги Колев
