Светлана Килявкова е на 24 години от Смолян. Момичето е трудно подвижно, с диагноза M4 миеломоноцитна левкемия и тумор в главата.
Светле, как разбра, че имаш здравословен проблем? Имаше ли някакви симптоми?
Не, почти нищо ми нямаше. Дори се чувствах много добре. В един момент ми се появи едно топче под мишницата и за един месец стана голямо колкото яйце. Отидох на лекар в Смолян, а после в Пловдив, и там ми казаха, че имам левкемия. Започнах да се лекувам, цяла година всеки месец правих химиотерапия и след 2 години и половина лечение постигнах частична ремисия. Много трудно постигнах ремисия, но пък много рязко излязох от нея. Не знам как така се получи. Просто изведнъж.
Колко време продължи лечението ти?
4 години! Докато ходех на химиотерапия, се прояви някакъв странен симптом – половината ми лице беше изтръпнало. Направиха ми скенер и казаха, че е менингиален рецидив. Лекуваха ме с няколко много болезнени пунции в гръбначния стълб. Започнахме да лекуваме тумора през октомври, а се оказа, че до февруари той се е развивал. Впоследствие се оказа, че това е доброкачествен тумор, който е трябвало само да се отстрани. Докато се опитваха да оправят тумора в главата, аз излязох от ремисия и получих рецидив. През февруари месец всичките ми мускули започнаха да отслабват - прасците на краката, бедрата... Въобще не можех да ходя и през март вече бях инвалид. С всеки ден нещата ставаха все по-зле. Образуванието в мозъка засягаше все повече места и започнах да не виждам, да не чувам, да не ходя, дори не можех да спя. Един месец не съм спала въобще. Вече бях в инвалидна количка и естествено заминахме по спешност за Истанбул.
Как стигна до Анадолу Медицински Център, откъде разбра за тях?
Познати на баща ми ни казаха за тази клиника. Родителите ми бяха започнали да мислят за Германия и за други места. Като разбрахме за Анадолу Медицински Център, веднага се свързахме с тях и с помощта на представителят им за България Мустафа Мехмедов изпратихме медицинските ми документи в клиниката в Турция. От там ми казаха, че са имали и друг път такъв случай, че имат начини да се справят с двете ми заболявания. И те наистина се справиха! Мустафа ни откара до Анадолу Медицински Център, заведе ме до кабинета, остави ме при преводачките. И оттам нататък всичко беше все едно съм в Рая.
А знаеше ли колко ще струва лечението?
Първо ти казват какво лечение могат да ти проведат, след това преводачите ти изготвят офертата. На мен от Фонда за лечение в чужбина не ми отпуснаха никакви средства, защото не съм избрала държава от Евопейския съюз за лечението си. Ако бях избрала Германия, щяха да ми отпуснат само част от сумата. Баща ми каза да си помисля, защото дори да отпуснат парите за Германия, те ще стигнат да направим една химиотерапия там и ще останем до там .
Всичко наново – всички изследвания, пункции, всичко ми направиха наново. Според тях и диагнозата и лечението ми са били грешни. След това професор Гюлбаш ми каза: „Сега ще ти сложа едно ново за теб лекарство, за което давам 30-40% шанс да ти помогне и да те вкара в ремисия. Ако не стане с него, ще правим още химиотерапии.“ И за щастие тази една химия ме вкара в ремисия. От първия път. За мен той доказа, че може да се справи с мен. И си казах - избирам Зафер Гюлбаш! След това вече ми направиха една поддържаща химиотерапия, защото донорът още не беше открит.
Бързо ли намериха донор за трансплантацията?
На мен ми намериха донор от Германия. Нещата станаха много бързо – от България спряха търсенето и в същия ден следобед, в 3 часа, от Анадолу Медицински Център ми откриха донор с 90% съвместимост. Преводачките ми се обадиха: „Намерихме донор!“ И това само за няколко часа... За мое щастие донорът много бързо реагира и започнахме възможно най-бързо подготовка за трансплантация.
Имаш ли представа кой е твоят донор?
Да, млада жена, германка. Много искам да я видя. Казаха ми, че след една година те ще се свържат с нея и тя ако евентуално иска да осъществим връзка, ще ни свържат. Много се надявам да иска да се видим. Не мога да й се отблагодаря, обаче ще е много яко!
Кога направи трансплантацията?
На 8 август ми преляха стволовите клетки. Спомням си как влязоха в стаята, държаха просто един пакет. Животът ми в един пакет! Преляха ми го през катетър, който ми бяха поставили още в България. Имплант, който е вътре и през който текат химии, глюкози, най-различни неща. 330 мл. – това е животът ми! Изтекоха за 3 часа. Докато преливаха стволовите клетки, през цялото време си представях как това са жълти и сини пеперуди, които кацат и убиват всички болни клетки в мен.
След колко време усети, че имаш подобрение?
След трансплантацията вече нямах такива оплаквания. Докато показателите ми бяха ниски, получавах най-различни инфекции и бях непрекъснато на много антибиотици. Тогава нямах никаква имунна система. По принцип, за да ти вкарат клетките на донора, трябва да имаш минимален брой лоши клетки, всичко злокачествено трябва да е убито в теб. За да може, когато тези клетки влязат в теб, да си намерят мястото, да атакуват всяко останало лошо нещо и да го транформират в собствено такова. Общо взето това е процесът – така ми го обясни професорът.
А какво лечение приложиха за образуванието в мозъка?
Справиха се лесно, заедно с първата химиотерапия, проф. Кайъхан Енгин започна и облъчване с Кибернож. В рамките на един месец ми направиха 3 фракции. Киберножът е машина с лъч – лягаш на една машина, слагат ти маска на главата да не мърдаш. И един час те облъчват. Пускат ти българска музика даже. Страхотно отношение от целия персонал. Това е болница по американска стандарт все пак. И си личи, че персоналът е обучен по различен начин. Много човечни хора, много!
Не, с майка ми. В изолатора бяхме 60 дни. Знам, че изолатор звучи страшно, но всъщност това е една просторна стая, всичко беше много хубаво направено, имаш всичко необходимо. От стаята ми се виждаше Мраморно море. Гледах морето. Гледах птичките. Имах Интернет, но очите ми много се напрягаха с компютрите и не можех да го ползвам. Едното ми око беше затворено за известно време, защото от химиотерапията получих усложнение. И него лекувахме. Но те за различните усложнения предварително те предупреждават – казват ти: може това или това да се случи.
Тоест пациентът е подготвен за всичко от самото начало – и за добрия развой на нещата, и за лошия?
Да, най-хубавото е, че в тази болница ти казват истината в очите. Толкова добър човек е проф. Зафер Гюлбаш, страхотен човек – всичко ти казва, цялата истина. Аз още след първата си среща с него, си казах: това е човекът! И въобще, от всеки кабинет съм излизала доволна и всеки път с усмивка, нищо че имах два рака в мен. Единият професор ми казва: „Спокойно мога да те оперирам, има и Кибернож“. Другият ми казва: „Ще ти направя химиотерапия, и ако се получи, ще си добре“. И всичко им се получава. Целият персонал се държи страхотно. По всяко време в денонощието можеш да ги търсиш по телефона. Сестри и преводачки винаги има до теб.
Колко време се лекува в Анадолу? Общуваш ли сега с някого от персонала на болницата?
Една година изкарах в Истанбул, бях и на квартира. Поддържам връзка с всички от болницата във Фейсбук, и с преводачките и с болни приятели. Моят професор Зафер Гюлбаш имаше празненство за 600-та си алогенна трансплантация и ме покани да изнеса реч. Аз съм първата българка в Анадолу Медицински Център, на която е направена алогенна трансплантация. Това е човекът, който ми спаси живота. И аз отидох и говорих на микрофона... И дори по телевизиите ме даваха, с маската, с кърпата на главата. Там се срещнахме толкова много оздравяли хора – и българи, и чужденци: чехи, поляци, руснаци, хора от азиатските държави. Много, много хора... Беше много хубаво. Видяхме колко много хора е спасил този човек. Това е нещо страхотно!
Пълната история на Светлана Килявкова и нейната борба с коварната болест можете да прочетете на www.anadolubg.com
