35-годишната Велина Милева роди живо и здраво бебенце в двора на къщата им в село Смочево, община Рила.
Съпругът й запазил самообладание и помогнал за израждането на бебето, то поело първия си дъх в неговите ръце.
Първа помощ на майката и новородения, който ще носи името Ивайло, е оказана от екип на Спешна помощ - Рила и с линейка са транспортирани до благоевградската болница. Те са под активните грижи на лекарските екипи от акушеро-гинекология и неонатология на МБАЛ - Благоевград.
„Новороденото е с тегло 3 килограма, доносено е и в добро общо състояние”, каза началникът на неонатология д-р Калпазанова.
Майката бе спокойна. Тя не очаквала раждането да се случи толкова бързо и лесно, терминът й бил определен за след 10 дни. Ето какво разказа Величка Милева:
„И раждането на първото ми дете бе лесно, тогава също родих за по-малко от двайсетина минути след силните болки. Сега се случи още по-бързо, усетих само напъни около 03,23 часа, станах за тоалетна, но нямах никакви болки, само усещах силното разместване /движение/ на бебето. Около 04,08 часа станах пак за тоалетна, но отново нямах силни болки и след половин час вече усетих напъни. Казах на мъжа ми Айдън да се обади на тел. 112, той им обясни къде се намираме. По същото време вече чувствах, че контракциите се учестяват. Той излезе навън да чака линейката и аз тръгнах след него, защото болките ставаха силни и нетърпими... В този момент получих най-силни контракции и бебенцето вече се раждаше, успях само да извикам: „Дръж!”. Той го хвана и разкъса пъпната връв с ръцете си. Всичко стана за секунди, свали си анцуга, за да го увием... По същото време пристигна и линейката и тръгнахме за болницата. Плацентата я извадиха лекарите, чувствам се добре, вече се раздвижвам, най-щастлива съм, че детенцето ми е добре. Радостта в семейството ни е двойна, по-големият ни син Иван, който е 10-годишен, също е роден през този месец, на 23 юни, очакваме го да пристигне от София с майка ми за рождения му ден, защото учи в София, и ще остане с нас на село.
Пристигнахме да живеем в село Смочево, защото синът ни постоянно получаваше алергии, има свръхчувствителност към консерванти, той обожава да е на село. В София работех като продавач-консултант, а мъжът ми Айдън е майстор-арматурист, живеехме на квартира и парите определено не ни стигаха. Сега живеем във фамилния дом на майка ми, къщата е построена от дядо ми Йордан Китанов, който е известен майстор-ковач в региона, за съжаление вече е покойник. В момента купуваме от магазина само хляб, всички продукти произвеждаме ние сами, отглеждаме животни - прасе, кокошки, имаме и куче. Помагаме в работата и на семейството на братовчед ми, който загина при инцидент, а има стадо с 95 овце. Чувстваме се добре, засега оставаме да живеем на село”, заключи щастливата родилка.
