39-годишна жена: Хирурзи извадиха белия дроб и сърцето ми, за да ме спасят!

Валтер Клепетко. Тя е четвъртият българин, преживял белодробна тромбендарктектомия , за съжаление единият от тях почина. Операцията се поема от Здравната каса, която в случая е платила 80 000 евро.
При пулмоналната хипертония артериите, които пренасят кръвта от сърцето до белите дробове, се стесняват и се получават тромби. Сърцето се мъчи да изтласка кръв през стеснените артерии, което води до повишено кръвно налягане в белите дробове и уголемяване на сърдечния мускул. С времето преумореното сърце се износва, което би могло да доведе до сърдечна недостатъчност и смърт.
Ето разказа на Александрина.

- Г-жо Рангелова, как се чувствате сега след тежката операция белодробна тромбендарктектомия, направена от проф. Клепетко във Виена?
- Учудващо добре се чувствам след тази тежка операция, която преживях. При нея се отворя белият дроб, разрязва се на две, изчистват се тромбите, които са по кръвоносните съдове, след това зашиват дробовете и ги връщат в тялото. Операцията е много сложна – тялото се изстудява до 18 градуса, за да се спре кръвообращението. Само главата не се охлажда, защото, ако влезе кислород в мозъка, може да изпадна в кома. Така ми обясни докторът, преди да се съглася на операцията. Всъщност се изваждат от тялото белият дроб и сърцето, които се поддържат с командна машина, докато се „изчистят” кръвоносните съдове, образно казано. 10 часа е била операцията ми, 3 екипа са работили. Чувствам се толкова добре, все едно не съм била на операция,и аз самата не мога да повярвам... Всичко беше на 22 януари, за 10 дни бях приета, оперирана, възстановена и се върнах в България. Проф. Клепетко каза, че всичко е минало благополучно, тук доц. Велчев в бившата Окръжна болница ще ме следи, ще ми правят регулярно изследвания. Пия съдоразширяващи, за да ми разреждат кръвта и да не се образуват тромби.

- Кога се влошихте със здравето?
- От 1 година съм си вкъщи. Тогава получих белодробна емболия, не можех да върша никаква работа, защото се задъхвах, изморявах се, не можех да изкачвам стълби, да вървя дори. Тогава ме закараха в болница „Царица Йоанна-ИСУЛ” по спешност, след това ме преместиха в „Токуда”, лежах там 2 седмици. Диагнозата беше пулмонална дихателна недостатъчност, получих и белодробна инфарктна емболия, пневмония, а след това и воден плеврит. Тогава се чувствах много по-зле, отколкото сега след операцията във Виена. След като ме изписаха, си бях вкъщи и 6 месеца по-късно ми казаха, че трябва да мисля за операцията във Виена. Аз последните месеци бях постоянно на кислороден апарат

Слава Богу, уредиха се нещата много бързо. От Здравната каса ми позволиха да замина за Виена, финансираха и операцията с 80 000 евро. Всичко стана, разбира се, и благодарение на съдействието на Тодор Мангъров от Асоциацията по пулмонална хипертония и на Владимир Томов от Алианса на хора с редки болести.

- Допреди година не сте имали никакви здравословни проблеми – така ли?
- През 1996 г. имах бременност, при която получих пак белодробен емболизъм, но тогава не ми обърнаха много внимание. Отмина всичко, детето се роди в 8-ия месец, живя 1 година и почина. Имаше хидроцефалия – главата му растеше, тялото изсъхваше. Гледам да не се връщам към лошите спомени. Имах тромбофлебит по време на бременността, след това се получи белодробният емболизъм. Преди това не съм имала никакви проблеми и оплаквания.

Имам първо дете, родено през 1994 г. Тогава бременността ми премина без никакви проблеми и усложнения. За щастие през 2001 г. успях да родя трети път, дъщеричката ми е здрава. Не знаех, че съм забременяла, не съм го планирала. Беше рисковано, но специално се грижиха и следиха бременността, за да мога да родя бебето

Сега се притеснявам да не би някоя от двете ми дъщери да има същото заболяване, защото то е вродено. Ние нямаме други болни в рода си, чудя се откъде дойде тази болест. Работила съм като шивачка, в кухня, в хлебарница, в бензиностанция – едва ли има нещо общо с работата ми досега.

- Не ви ли беше страх от белодробната операция?
- Докторът ме предупреди, че операцията е много рискова – шансът да не се събудиш е 50%. Но не ме беше страх, бях си казала, че каквото е решил Бог, това ще стане. Нямаше да се оправя, ако не бях направила операцията. Зависех от кислородния апарат денонощно, перспективите за живота ми не бяха никак добри. Нямаше как да продължа да живея. Сега вече има светлина в тунела, ще мога отново да се грижа за децата си. Голямата дъщеря миналата година беше абитуриентка, аз не можах едно хоро да изиграя, толкова съм плакала... Казах си, че трябва да оцелея, да изпратя и другата дъщеря абитуриентка и тогава да играя хоро. Не знам дали това ми даде сили, но ето, че съм добре днес.

- Платихте ли нещо за операцията във Виена?
- Да, платихме 8000 евро, което е хонорарът на докторите. Взехме ги на заем от близки и познати, сега ще се чудим как да ги връщаме. Иначе не сме плащали друго. Очаквам да получа квитанция, с която трябва да преведа по около 10 евро на ден за престоя в болницата в продължение на 10 дни. Благодарна съм, че държавата в лицето на НЗОК плати операцията ми, иначе никога не бих могла да се подложа на нея.