"Всичките пари на света да ми стоварят, това няма да ми върне дъщерята. Оттогава насам след като почина, не ми се живее.
Всички стоят прави пред състав на Софийския градски съд с председател Светла Букова.
Пламен и жена му Анна Йорданова са първите свидетели по списък от 20 души, призовани да разкажат за загубата на детето си. То умира 15 дни след като му махат сливиците в болница "Царица Йоанна" - ИСУЛ.
Гергана е едва на 4 години и половина, след като сърцето й спира на операционната маса на 23 декември 2010 г. Три години и три месеца след смъртта й пред съда се изправят д-р Михаил Маджунов, главен асистент в клиниката по УНГ, и още трима лекари. Обвинени са, че са причинили смърт поради "немарливо изпълнение на занятие". Видимо притеснени, те заявяват, че разбират обвиненията, но ще дадат обяснения малко по-късно.
Анна не спря да плаче в съда, докато разказваше как е загубила първородната си дъщеря
Слави Димитров, адвокатът на родителите, предявява иск за 450 000 лв. заради нанесените им морални вреди. Въпреки загубата те трябва да намерят сили да отгледат Андрей - братчето на Гери. Той няма 6 г., но ходи с мама, тате, баба и дядо на гроба . Пита за кака си, когато рови из играчките й, или вдига очи към снимките с усмихнатото й личице.
Най-потресаващото е, че Гери дни наред гълта кръв, стичаща се от оперативната рана в гърлото, и я повръща, казва участник в разследването. Въпреки усилията им лекарите не успяват да прелеят кръв. За 15-те дни след махането на сливиците никой не е искал да узнае кръвната й група. В последната вечер от живота й е изгубено ценно време.
На масата вените на детето са свити дотолкова, че не могат да се вземат дори капки за изследване. Аутопсията показва, че 50 мл от кръвта на детето са се събрали в коремчето, а 10 мл - в дванадесетопръстника. Пряката причина за смъртта е хипокалиемия (рязък спад на калия в кръвта).
Д-р Михаил Маджунов е сред подсъдимите по делото, не се признава за виновен.
Върната към кошмара на живота й майката Анна ридае в зала 6 на съда, но събира сили да говори за мъките на детето си. От 2-годишна Гери има проблеми с дишането. Сънят й е неспокоен, с хъркане. Лекарите казват, че е от "третата сливица" и стане ли на 3-4 г., момичето ще може да се оперира.
През ноември 2010 г. личният лекар на Гери д-р Мария Трифонова дава направление. Праща майката в ИСУЛ, защото знае, че там се работи с деца и повечето лекари са светила.
На 26 ноември д-р Маджунов, специалист с над 30 г. практика, преглежда Гери.
Вижда в гърлото й гной и насрочва операция за 8 декември. Предния ден по негово искане в 8-а поликлиника правят пълна кръвна картина на Гери и изследват урината. Д-р Трифонова забелязва, че стойностите й не са добри, и казва на Анна, че най-вероятно операцията ще се отложи.
"Обясних на д-р Маджунов, че не съм взела направление, защото според личната докторка може да няма операция заради урината. Той каза, че ако тя разбира, вече да е излекувала детето. Сутринта отидохме с пижамка, с чехли. Взеха Гери и след половин час я върнаха", разказва през плач Анна.
Операцията според анестезиоложката д-р Мария Мирчева и д-р Маджунов е успешна. Малко след 15 ч детето е освободено. При преглед на другия ден д-р Маджунов казва на майката, че всичко е наред.
Но на 14 декември Гери вдига температура. Водят я при д-р Трифонова и тя се усъмнява за усложнения от операцията. Насочва ги пак към ИСУЛ. Гери отново е при Маджунов. Той казва, че с раната всичко е наред, а детето е с температура, тъй като не пиело течности - поне по литър и половина на ден.
На 15 декември Гери иска да яде кускус. “Сварих , хапна малко и повърна кръв”, казва майката. Дядото грабва детето да го кара в ИСУЛ. Там Гери пак повръща кръв и съсиреци. Преглежда я дежурният д-р Йорданов и я приема за наблюдение.
Според обвинителния акт той предал констатациите си на Маджунов. На 16 декември сутринта лекарите минават на визитация. “Дойдоха няколко. Единият каза: “Който го е оперирал, да го прегледа”, разказва майката. Маджунов обяснява, че всичко се развива нормално, но конците още не са паднали. Препоръчва храна и лекарства и ги отпраща.
Докъм 22 декември Гери изглежда по-добре. Но на 23 декември казва на майка си, че я боли гърлото и дясната буза. “Реших да не е от зъбче. Д-р Трифонова видя, че отдясно на мястото на сливиците има съсирек”, разказва Анна. На излизане Гери почва да плаче.
Вкъщи повръща кръв. Майка й я води в ИСУЛ след 15,30 ч. Разказва на дежурните д-р Станчева и д-р Рангачев какво се е случило и за оперираните сливици. Назначени са изследвания. Според прокурора, вместо детето да бъде сложено на легло, то върви от кабинет на кабинет.
Едва ходи, иска Анна да го носи. Изследванията са готови към 18 ч. Гери и майка й бродят из отделенията за прегледи. Детето отпада. Лекарка дава документите на майката и й казва да идат в детското. Там вратата е заключена и няма кой да отвори. Най-после влизат и сестрата казва: “Айде, докторът откога ви чака”. Гери е сложена на системи.
“Погледахме телевизия и отидох до тоалетната. Като се върнах, Гери беше между двата кревата и повръщаше. Кръв. Изтичах за сестрата”, разказва майката. Към 20,30 ч детето почва да колабира. Дотичват трима доктори. “Мен ме изгониха от стаята. Д-р Станчева излезе. Каза: “Спокойно, майче, оправихме я...”, плаче Анна.
Извикан е доц. Минчо Мелничаров. Той взема Гери и я занася на ръце до операционната. След 15 минути в детската клиника по УНГ е извикан и д-р Иван Табаков. Той установява, че Гери е загубила много кръв. Правят спешна операция, за да се ревизира оперативната рана. Преди нея е извикан лаборант. Поискана е кръвна картина, биохимия и електролити.
Според версия, поддържана и в обвинителния акт, е бил обсъден вариант да се прелива кръв. Но се оказва, че не е изследвана кръвната група на детето нито при операцията на 8 декември, нито при постъпванията й в болницата на 16 и 23 декември 2010 г.
Този пропуск е посочен в няколко експертизи. Според прокуратурата Маджунов не е изискал определяне на кръвната група по системите АВО и Rh въпреки високия риск от кървене по време и след махането на сливиците.
При операцията няма допусната грешка. Но после (на 16 декември) Маджунов не поставил адекватна диагноза и не назначил адекватно лечение. Вместо да остане в болницата, Гери е изписана. Направил го е друг доктор, твърди Маджунов. (Виж обясненията му в карето горе.)
Другите 3-ма подсъдими също не са поискали да се определи кръвната група. Според прокуратурата д-р Табаков не е предприел “своевременни действия за компенсиране на кръвозагубата на детето”, а д-р Юлиян Рангачев и д-р Иглика Станчева са забавили диагностицирането. Защитата оспорва тази теза.
Акцентира на факта, че лекарите са имали и други пациенти и че в прегледите и последната операция са участвали и други. Оценката на действията им е от компетентността само на медици с опит. Затова по делото са правени няколко експертизи. На 3 декември 2012 г. то е върнато за доразследване.
Една от задачите е - могъл ли е един от лекарите навреме да поиска изследване за кръвната група и да се осигури кръвопреливане, при условие че ИСУЛ има спешна лаборатория по имуно-хематология. Прави се и експертиза от професор, двама доценти и 7 специалисти от ВМА, “Пирогов” и болницата “Лозенец”. Част от заключенията сочат, че приемът на Гери в клиниката е забавен с 6 часа и това е било фатално. Детето издъхва, след като е обдишвано с кислород от 21,30 до 22,50 ч.
Делото ще продължи през април. Преди да се произнесе по него, съдът трябва да изслуша 15 експерти и 20 свидетели. От събраните до момента документи става ясно, че причина за смъртта на Гери са и лошата организация, и безкрайната здравна реформа, на която и лекарите са заложници. Тази реформа вече 15 г. прави докторите да изглеждат касапи и убива слънчеви български деца. Като Гери.
“Не се признавам за виновен. При преглед на детето установих хипертрофично уголемени небни сливици, уголемена трета сливица с рядък гневиден секрет. Майката реши да проведем операция на сливиците”, заявил при разпит Михаил Маджунов. (Анна Йорданова твърди, че е казал, че детето няма да се оправи с лекарства и затова трябва да се извадят сливиците.)
Маджунов е отстранен от работа през януари 2011 г. и води дело за това. “За лишаването ми от лекарски права заведох административнонаказателно дело, на което бе призован д-р Попов. Той потвърди, че е написал епикризата от 16-17 декември и е изписал детето”, обяснява Маджунов.
Според него определяне на кръвната група преди операция не е задължително. Но ако се приема по спешност пациент с кървене, трябва да се изследва. Колегите му, приели детето на 15 и на 23 декември, не са го направили.
Д-р Юлиян Рангачев пък обяснил, че когато с негова колежка прегледали Гери, нямало кървене. После смяната е поета от друг. Д-р Табаков твърдял, че при интубацията на 23 декември не е имало кървене. При допълнителен оглед на тръбата в трахеята забелязал слабо изтичане на кръв и взел мерки.
Болницата е осъдена, обжалва пред ВКС
Около два месеца след смъртта на Гери, майка завежда гражданско дело срещу болницата. Първоначално то е спряно с мотива, че не е приключило разследването срещу 4-имата лекари за причиняване на смърт по непредпазливост. През май 2013 г. обаче ИСУЛ е осъден да плати на Анна Йорданова 300 000 лв. обезщетение за причинените болки и страдания. Решението е на Софийския градски съд (СГС), апелативният го потвърждава, но намалява сумата. Болницата обжалва пред Върховния касационен съд (ВКС). Тезата е, че близките на Гери не са спазили изискванията за хранителен режим и поемане на течности. Според съдия Иванка Иванова от СГС на момичето не е оказана своевременна и адекватна помощ след операцията. От делото става ясно, че има причинно-следствена връзка между възпалението на сливиците, изрязването им, последвалите кръвоизливи от раната и две възпаления.
