Денят е важен за християните, тъй като е посветен на тържественото посрещане на Христос с маслинови и лаврови клонки в Йерусалим, след като съживява Лазар.
Чудото накарало и най-скептичните хора от Йерусалим да повярват в извънмерната сила на Христос.
На този ден вярващите носят в храмовете лаврови, върбови, маслинови клонки и пролетни цветя. Оставят ги на олтара, откъдето си взимат за вкъщи от осветените за здраве, а и за да предпазят семейството от зло и болести. Клонките от върба престояват цяла година пред домашната икона, свити на венец, тъй като се вярва, че имат предпазваща и възпроизвеждаща сила.
Макар и свързан с конкретно религиозно събитие, Връбница се празнува от народа повече като цветен, пролетен празник, в който Природата и Светът празнуват своето Ново раждане. Това е ден на младостта, на цветята и на раждането на света за нов живот. С този празник е свързан и митологичният образ на Змея – същество, което, също като Лазар, е на границата между нашия и отвъдния свят.
Представата за него се свързва главно с различни атмосферни явления – гръмотевици, дъжд, град и др. Затова пролетта и празникът са добър повод Змеят и разрушителната сила на времето да бъдат омилостивени, чрез различни магически ритуали, обредни песни и т.н.
На Цветница момите трябва задължително да се предпазят от Змея – счита се, че само мома, което е участвала в ритуала „кумичене“, е предпазена от разрушителната и гибелна змейова любов. Предпазени са и момите, участвали в просветителските ритуали на Лазаровден.
Народната митология, свързана със Змейовете и Змеиците е много образна и богата, освен опасни и зловредни, те често биват и добри, благоразположени и дори покровители на човека, а също така се счита, че смъртна жена може да роди змей. Тя го носи 11 месеца, даже има поговорка:
„Змей ли носиш, та още го няма детето.“
Когато змеят се роди, много жени помагат в раждането и след това никоя не споменава нищо по въпроса – за да не се разбере, че новороденото е змей.
Народната традиция повелява на Цветница момичета, които са лазарували предния ден, да се съберат на реката, за да изпълнят обичая „кумичене“. Всяка една от тях носи венче от цветя и омесен от нея обреден хляб, наричано “кукла”, които нареждат върху дъсчица и пускат по течението. Момичето, чието венче излезе най-напред, става „кумица“ или “кръстница” на лазарките и повежда моминското хора към дома си.
От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.
На Цветница е позволено да се яде риба, а от другия ден започва Страстната седмица, посветена на страданията на Иисус Христос, на неговата кръстна смърт и погребение.
С този светъл празник са свързани едни от най-трайните поверия в народната памет - много от ограниченията се спазват до ден днешен, защото хората вярват, че така ще си "купят" късмет и берекет за цяла година.
Ето най-важните неща, които да направите на Цветница :
По никакъв повод не сваляйте от иконата в къщата старите върбови клонки. Направите ли го, над целия дом ще тегне нещастие. След като донесете новия венец от свежи клонки, тогава изхвърлете стария в река или течаща вода. Така ще отнесете всичкия негативизъм, събрал се в него. Помнете, че венецът през всички тези 365 дни е предпазвал Вас и семейството Ви от неприятности и болести.
Ако на Цветница печете питка, но тя остане сурова във вътрешността, това предвещава, че скоро ще се разделите с близък Ваш човек.
На днешния празник по никакъв повод не забождайте нож в хляба, тъй като това вещае бедност не само за Вас, но и за цялата фамилия.
Не чистете дома си, докато печете питката. Направите ли го, ще прогоните късмета си.
За щастие и берекет хапнете в началото и в края на всяко хранене днес залък хляб, поръсен със сол. Направят ли го и останалите на трапезата, късметът ще е с тях поне до следващата Връбница.
