Често езикът на тялото ни говори повече от самите нас. Ако има кой да го разчете правилно, сме като отворена книга.
Трепването на веждите.
Това е бързото повдигане на веждите, която се случва, често без наше знание, когато видим човек, когото познаваме. Но на съзнателно ниво можем да използваме трепването на веждите като бърз и дискретен поздрав. Психологът етолог Айбъл Айбесфелд е изучавал този жест и твърди, че това е универсален знак за разпознаване.
Разширяването на зениците.
Редица изследвания са установили, че жените биват оценявани като по-привлекателни на снимки, на които зениците им са увеличени. Този ефект е познат поне от времето на древните египтяни, когато жените са слагали в очите си капки от отровното растение беладона, за да разширят изкуствено зениците си.
Жестът "купа".
Това е жест, при който ръцете ни се придвижват симетрично и синхронно нагоре, образувайки нещо като купа. Често се използва, когато човек иска да предаде разбиране - сякаш ни казва: "Ето, всичко е тук пред мен." Обикновено се възприема много положително от наблюдателите, и внушава усещане за мъдрост.
"Фалшивата" (не-Дюшенова) усмивка.
Обширните изследвания на Пол Екман и колегите му доказват ясното разграничение между истинските усмивки - показващи искрена радост - и престорената радост. Ключът е в очите. "Истинската" или Дюшенова усмивка включва очите, и по-точно присвиването на външните ъгли, което създава ефекта "пачи крак". Често фалшива усмивка се използва, за да отговори на нечии очаквания, съобщавайки, "Усмихвам се, но това не ми харесва", или "Присмивам ти се."
Жестът на диригента.
Той включва събран юмрук, с палец, който сочи нагоре и е ефективен инструмент в разговора - поставя акцент по позитивен начин. Ако гледате речите на някои политици, ще видите, че много от тях често го използват.
