Ваксините са инвазивна медицински метод, който съгласно с българските и международните закони е необходимо да се случва само с нашето категорично информирано съгласие. Последното значи, че е необходимо да бъдем обстойно запознати с евентуалните ползи, съпоставени към възможните рискове и странични реакции.
В тази връзка желая да представя пет простички факта, които според мен е важно да знаете, преди да дадете съгласието си да ваксинират детето ви или вас самите.
ВАКСИНИТЕ СЪДЪРЖАТ ТОКСИЧНИ, КАНЦЕРОГЕННИ И БИОЛОГИЧНО ЗАМЪРСЕНИ СЪСТАВКИ.
Между съставките на ваксините има много вещества, които са толкоз токсични, че при контакт с човешката кожа причиняват изгаряне, при поемане – натравяне, а отделянето им в околната среда при различни производства, е предмет на стриктен контрол.
Ваксините съдържат чужди за тялото животински белтъци.
Ваксините (с изключение на генномодифицираните, които носят куп други проблеми) се културират върху тъкани, извлечени от маймунски бъбреци, кучешки и заешки мозъци, кръвта на коне и кравешки фетуси, кокоши ембриони и дори от белодробни клетки на абортирани човешки зародиши. Единственият естествен начин такива продукти да влязат в човешкото тяло е през храносмилателната система. Въпреки това, с ваксините те се вкарват директно в кръвта, което носи риск от тежки странични реакции, в това число остър анафилактичен шок и смърт.
Ваксините могат да доведат до тежки незабавни странични реакции.
Ваксините могат да причинят сериозни проблеми подир години.
Според много проучвания децата в днешно време боледуват все по-често и от повече заболявания. Над 40% от децата страдат от хронични проблеми, нещо нечувано във времето преди навлизането на масовите ваксинации. Ваксините се свързват със състояния като астма, екзема, хранителни алергии, хронични ушни инфекции, инсулино-зависим диабет, ревматоиден артрит, аутизъм, улцерозен колит, хиперактивност, рак, множествена склероза и редица други заболявания.
Гореописаните странични реакции са общи за всички ваксини. В допълнение всяка отделна ваксина носи допълнителни рискове, които са свързани конкретно с нейните съставки.. Други рискове носи и комбинирането или едновременното приложение на ваксини срещу разни заболявания – кой може да каже как ще се отрази на крехкото детско тяло изкуственото заразяване с 3, 4, 5 или дори 6 заболявания наведнъж, което при нормални условия не може да се случи дори теоретично.
НЕ Е СИГУРНО, ЧЕ ВАКСИНИТЕ СА ЕФЕКТИВНИ И НЕОБХОДИМИ (на фона на възможните тежки реакции).
Не е ясно дали ваксините предпазват от инфекциозни заболявания.
Родителите често биват убеждавани, че ваксините осигуряват пожизнен имунитет. В същност обаче се оказва, че за осигуряването на такъв са необходими реимунизации през определен брой години. В допълнение на това, дори и с реимунизациите, в много случаи децата и възрастните нямат защита срещу заболяванията, за които са ваксинирани, въпреки че са били подложени на страничните ефекти от ваксинацията и многобройните реваксинации. Излиза, че с ваксината човек си прави недобра услуга, като пропуска възрастта, в която би преболедувал незабележимо или най-малкото леко съответната болест. Или още по-неприятно – в някои случаи се оказва, че ваксинираните всъщност боледуват по-често и по-тежко.
Предпазването от някои заболявания може да не е в интерес на детето.
Вече множество проучвания сочат, че боледуването от някои инфекциозни заболявания в детска възраст има своята роля за доброто здравословно състояние на децата. Макар и изследванията в тази насока да са непълни, все повече се прокрадват идеи, че децата, изкарали детските болести „навреме”, боледуват значително по-рядко от автоимунни и алергични заболявания (като астма и диабет), както и от някои видове рак.
Ваксините не преминават стандартните тестове.
Ваксините, повече от всеки друг медикамент, се вкарват в употреба и скоро след това приложението им се прекратява, а действителните причини не винаги излизат наяве.
5. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИМА ПЪЛНО ДОВЕРИЕ НА ЛЕКАРИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВАКСИНИТЕ.
Ваксините имат пряко финансово измерение за лекарите.
Лекарите почти никога не съобщават за странични реакции от ваксините.
Има проучвания, съгласно с които едва 10% от страничните реакции към ваксините се съобщават официално, при това най-често не от лекарите, а от родителите. В още по-малък дял съобщенията се регистрират като реакция към ваксината, без да е намерена „по-съществена” причина. Така статистиката относно страничните реакции на ваксините (и без друго изкривена поради липсата на независими проучвания) става още по-неточна.
Още по-неприятно следствие е вероятността потърсилите лекарско съдействие, заради реакция към ваксина, да бъдат прехвърляни от кабинет на кабинет, без шанс за адекватна и своевременно вмешателство.
