Интересна история за завръщането от смъртта, която се предава в интернет.
Стивън и Мария имали осемгодишната си дъщеря Сара и живяли щастлив и богат живот в Денвър (Колорадо), докато, внезапно, един следобед семейство Шефлер го сполетяло голямо нещастие.
Госпожа Шелфер седяля в хола и си гледала телевизия, а Сара си играла в двора сама, въпреки големия пълен басейн. От съседния двор се чувал звук на моторна косачка, с която съседът Дон косел тревата.
Въпреки това, когато за трети път отишъл и погледнал през оградата, забелязал неподвижното тяло на момичето, с лицето надолу в басейна.Той веднага прескочил оградата и се хвърлил в басейна. Госпожа Шефлер, която го видяла в големия, стъклен прозорец на хола, веднага скочила и изхвърчала в двора, където Дон клечел пред безжизненото момиче, опитвайки се да й помогне с изкуствено дишане, но на Сара вече никой не можел да й помогне. По време на аутопсията е установено, че детето страдало от сериозна сърдечна недостатъчност. Вероятно заради студената вода този ден тя получила инфракт. Било известно, че се е удавила веднага след внезапната загуба съзнание. Неочакваната смърт на Сара за родителите била истински ад. На бащата Стивън Шелфер му били необходими няколко месеца, за да се справят с големия шок, а жена му госпожа Шелфер изпаднала в дълбока депресия, от която не могла да се справи две години. Просто в живота им нямало вече място за щастие и радост. Изведнъж обаче, се случва нещо странно. Тяхната малка Сара се върнала към живота си!
Онази година, есента била много приятна и лека. Повече приличала на продължително лято. В училищния двор на католическото училище Сейнт Джоузеф, имоло час по физическо възпитание. Момчетата и момичетата правели салта в които помагали две бивши гимнастички. Въпреки това, десетгодишната Алис Пъркинс паднала жестоко, и след скока останала в безсъзнание. Дежурния лекар решил да изпрати момичето в болницата, където преди две години била и Сара Шелфер. Момичето е настанено в специална детска стая, но когато лекарите пристигнали - Алис Пъркинс не била вече там!?
В следобедните часове, госпожа Шелфер, по стар обичай, седяла неподвижно и гледала с тъжни очи в двора, през големия прозорец, където се намирал зеления басейн. Все още не можела да си прости за това, което се е случило този съдбовен ден, защото гледала телевизионно шоу. Мъчила я мисълта, че можела да спаси дъщеря си Сара. Чуло се звънене на входната врата, веднъж продъжително и три пъти кратко. Госпожа Шелфер помислила: "Боже, само Сара звъни точно така!" Уплашена скочила и побързала към входната врата. През матираното стъкло се виждала фигурата на момиче. Сърцето й забило силно и тя отворила вратата и пуснала да влезе момиче, което прилича на покойната му Сара.
- Здравей, мамо - казала неизвестната малка гостенка и по стар обичай като дъщеря й Сара, тя се повдигнала на пръсти и целунала жената.
Госпожа Шелфер не можела да каже нищо. Тя стояла парализирана, а когато момичето продължило по посока на стълбите, тя бавно затворила вратата и като хипнотизирана тръгнала след нея. Без съмнение, момичето познавало разположението на стаята и нещата в нея. Тя отоворила килера на Сара, а след това и гардероба в който съхранява книгите и училищната чанта. След това отново се върнала в стаята и отворила другия шкаф, където били сложени сарините играчки. Погалила големия клоун с червен нос и си поиграла с останалите играчки. След това всички играчки върнала на мястото им и седнала на леглото си, държейки ръцете си събрани в скута, както винаги седяла малката Сара.
- Коя си ти, злато? - попитала замаяно Мария Шефлер когато се освестила от шока.
- Мамо, аз съм твоята Сара! .. Нима ме забрави? ...
- O, боже, разбира се, че не съм те забравила - плакала злополучната жена. - Всички тези години се молех на Господ да се върнеш ... Много ми липсваше, скъпа.
- Не бъди тъжна, мамо. - Момичето нежно милвало майка си по лицето мокро от сълзи. - Заради теб се върнах. Да ти кажа да не тъгуваш повече. Знаеш ли, че аз не умрях. Само преминах в друг свят! ...
Тези странни думи някакси успокоили госпожа Шефлер и тя започнала да изтрива лицето си със сълзи. Неочаквано, момичето се хванало за челото и уморено затворило очи.
- Трябва сега да се върна ... - говорила тихо. - Мамо, трябва сега да отида ...
Госпожа Шелфер бавно с майчинска нежност качила малките крачета на детето на леглото. Стояла като омагьосана и самата не знаела, защо включила телевизора, който не пускала вече две години. В един момент по новините дали снимката на момичето което лежало в нейната стая. Водещия казал, че изчезнало момиче на име Алиса Пъркинс. Госпожа Шелфер взела телефона и набрала дадения номер и спокойно казала:
- Моля съобщете, че момичето, което търсите се намира в моята къща ...
За по-малко от десетина минути пристигнала полицията, а пред вратата ги посрещнала госпожа Шелфлер. Отишли в стаята на Сара. Изненадали се силно, защото там наистина открили Алис Пъркинс, която този ден тайнствено изчезнала от болничната стая. Те я върнали в градската болница. Опитвали с медикаменти да върнат момичето в съзнание, но безуспешно. След десетина дни момичето преминало в друг свят ... В друго измерение ...
