Случай в нотариалната кантора ...
- По какъв въпрос сте за нас?
- Такааа ..., ще пиша завещание.
- Добре
- Пишете - бабата се настани удобно на един стол и започна да диктува.
- След смъртта ми моля да прехвърлите мозъка ми, за да го изучават в изследователските институти. Ако научно-изследователският институт не искат да го вземат, нека кажат, че е от Клавдия Петровна.
Всичките ми котки, които ще имам по време на смъртта ми, ще раздават на моите приятели.
Всички книги, ако не са необходими на никого, трябва да бъдат предадени на библиотеката. Но аз силно препоръчвам поне да ги прелистите. Преди около три години забравих - в коя от тях сложих парите. Завещавам сина ми да разпръсне пепелта ми на хълм в Нова Зеландия ...
Нотариусът се задави.
- Извинете ме, къде?
- В Нова Зеландия, в Нова Зеландия ...
- Но това е толкова далеч! Защо такива трудности?
- Трудности - това е работа пет часа по две и един час за обяд. Той не отива никъде заради нея. Всичко е в делата. Това е същото. Сега съжалявам. Той е още напред. И в пътуване животът става по-ярък. Човек се променя. Той няма да се върне към онова, което е. Нека преодолеем пречките на земята. Ще видя как седи в кабинета си! Той никога няма да бъде извлечен оттам. Това е само за да му помогне да покаже, че има и друг живот.
Какво ще правя след смъртта ... Да, и не искам да гния в земята. Нещо по-добро! Като полет до Зеландия например...
- Хм… - устните на нотариуса се стегнаха.
- След това - продължи старата жена, - искам любимата ми котка на Маруска да бъде изгорена с мен, ето така беше в древни времена… Шегувам се! Шегувам се. Просто имаш странен поглед, така че реших малко ...
- Изплаши ли се?
- Разтърсих те - усмихна се старата жена.
- Получи се. А имоти, превозни средства ?
- Ами, добре, апартамента и мотоциклета на сина ми. Вярно е, че все още нямам мотоциклет. Но вече съм се записала за курсове и скоро ще го купя, така че го запишете и ... Но моят скутер ще бъде завещан на Степан Никифорович, тъй като той все още ще е жив. Той дълго го гледа. Когато пътувахме с него, той се изптроши с него, влетя в дърво ...
След като старата жена си тръгна, нотариусът обяви почивка. Посетителката със синя коса не излезе от главата ми. Той препрочете отново завещанието, потърка очи, за да се увери, че всичко е вярно, погледна голямата купчина книжа и взе телефона.
- Маша, здравей, исках да попитам, искаш ли да отидем някъде? Знаеш ли, винаги съм мечтал да посетя Африка ...
