Знаете ли, че 70 до 80% от нашия имунитет е локализиран в червата? Лигавицата на тънките черва е пълна с лимфни възли.
Тези лимфни тъкани или лимфните тъкани на Peyer са едно от първите места в лигавицата, където се извършват имунни реакции .
Прилагането на пробиотици стимулира транспорта на таргетните антигени през лимфните тъкани в тънките черва.
Пероралното приложение на лактобацили може да увеличи неспецифичната резистентност на гостоприемника към патогени, като по този начин намали патогените в червата.
In vitro проучвания показват, че някои от живите млечнокисели бактерии индуцират производството на провъзпалителни цитокини, тумор некрозис фактор и интерлевкин 6, стимулирайки неспецифичния имунитет .
Пероралното приложение на Lactobacillus casei и Lactobacillus bulgaricus активира производството на макрофаги, а L. casei и Lactobacillus acidophilus активират фагоцитозата при мишки.
Повишената фагоцитоза при хора е потвърдена от проучвания с приложение на L.
Фагоцитозата е отговорна за ранното активиране на възпалителния отговор преди производството на антитяло. Фагоцитите освобождават токсични агенти като реактивни кислородни видове, както и литични ензими при различни възпалителни реакции.
Наскоро се наблюдава подобрена фагоцитна активност при бебета с атопичен дерматит.
Това показва, че капацитетът за генериране и освобождаване на функционално активни продукти се увеличава във фагоцитите от пациенти с алергично възпаление.
Това, от своя страна, показва, че пробиотиците модулират фагоцитозата по различен начин при здрави индивиди и при алергични индивиди. В допълнение към пробиотиците е потвърдено, че витамин D играе важна роля в модулирането на имунната система.
Два ключови фактора обясняват значението на имуномодулиращото действие. Първият е, че има голямо количество данни и изследвания, които свързват недостигът на вит. D с имунологични заболявания.
Намалените нива на прекурсора на витамин D, 25-хидроксивитамин D, са свързани с автоимунни заболявания като множествена склероза, диабет тип 1 и болестта на Крон.
Последните проучвания показват, че туберкулозата също е свързана с намалени нива на този витамин. Вторият фактор, който улеснява обяснението на връзката между витамин D и имунната система, е подобреното знание относно механизма на действие.
А именно, клетките на имунната система могат да преобразуват 25 хидроксивитамин D в активен 1,25 хидроксивитамин D.
Механизми като тези са важни за насърчаване на антимикробен отговор към патогени в макрофагите, както и за регулиране на узряването на антиген-представящи дендритни клетки.
Витамин D също така регулира функцията на Т-лимфоцитите, т.е. Т-клетките показват директен отговор на 1,25-дихидроксивитамин D, особено развитието на регулаторни супресорни Т-клетки.
Като извод от тези изследвания следва, че витамин D е ключов фактор за свързване на вродения и придобития имунитет.
Д-р Лиляна Хаджи Меновска, специалист по педиатрия
