Фамилията Ганчеви е сред най-известните в Лудогорието. Родоначалникът й е Ганчо Панов Чолаков.
„Дядо е роден през 1883 г. в разградското село Дряновец. Залюбва се със симпатичното местно момиче Керана, двамата създават семейство и през 1903 г. се ражда първородното им дете Пано – моят баща”, започва увлекателната си история събеседничката. Следващите рожби са пак момчета – Иван, Стойчо, Марин и Ради, които се появяват на бял свят през 2 години. Най-малкият – Ради, изобщо не вижда баща си – още преди да проплаче за първи път, таткото отива в САЩ да търси препитание, за да издържа семейството си. Но не остава дълго там.
Снимки от историята на Ганчевия род
Получава повиквателна от Военното окръжие да се върне в родината и да се включи в редиците на войската, понеже страната ни е въвлечена в Първата световна война. Ганчо скорострелно пристига в България и загива през 1915-а в Тутраканската битка.
Петнайсет години по-късно семейството му събира багажа и се мести в друго разградско село – Липник. Целта е да купи къща на изселници в Турция. Тя е постигната и по-голямата част от домочадието на Ганчо остава в Липник. Доайенът на фамилията – Керана – преде и тъче. Пано е кожухар, шие кожуси и майстори калпаци. Стойчо, който остава в Дряновец, е обущар, а Иван, Марин и Ради – зидари.
Годините минават, фамилията се разраства. Разклоненията й са доста. Важна подробност: всеки от петимата братя има поне един син, който задължително се казва Ганчо.
„Повечето роднини живеят в България – в Разград, Добрич, Балчик, Шумен, Варна и София, има и изселили се в Гърция, Франция и Германия, но не са прекъснали връзката с нас”, казва Недялка, която остава в Липник.
През 1970 г. тя организира среща на Ганчевия род. В Разград се събират само първите братовчеди – децата на петимата братя. Следващата (1971) среща е в Липник. „Хапнахме, пийнахме и се веселихме под две черници в моя двор”, с умиление си спомня събеседничката. Другите сбирки на родата са в Русе, Силистра и Разград. И така до 2015-а. „Оттогава до 25 март т.г. не сме се виждали поради различни причини, най-вече заради ковида”, продължава г-жа Панова.
Поредна среща на рода
Последната, осма среща, е в разградски ресторант. Присъстват стотина потомци на онзи Ганчо. Някои се вдигат от далечни чужбини, за да почетат паметта му и да видят близките си. „Беше прекрасно, запознахме се с новото попълнение на рода, сърцата ни бяха пълни с обич и гордост, че сме съхранили обичта помежду си, не сме се отчуждили”, щастливо се усмихва Недялка.
Тя е родена на 24 януари 1939 г. Дъщеря е на първия от петимата синове на Ганчо. Завършва Медицинския техникум във Варна. Цял живот е медсестра. Известно време работи заедно с бъдещата естрадна звезда Лили Иванова
„Помня я добре. Тя пееше и свиреше на малка хармоничка. Явяваше се на различни фестивали. Човек от журито на един от тях я хареса, покани я да участва в концерт в София и тя реши да напусне професията. Кариерата й като певица започна оттогава”, връща се в миналото Панова. Не може да каже нито една лоша дума за Лили - напротив, били добри колежки, а певицата си вършела съвестно и отговорно работата на медицинска сестра.
Недялка се омъжва за инженера Цветан, живее в мир и сговор с него, но той се преселва в отвъдното доста рано и сега тя е сама. Радва се на две дъщери, трима внуци и две правнучки. За разлика от доста жени на нейната възраст, не прекарва свободното си време предимно пред телевизора и не се вълнува от сериалите. Предпочита да чете – абонат е на библиотеки. Обича да решава кръстословици. Членува в пенсионерски клуб, там общува с връстници, с тях обикаля планините. „Край река Бели Лом си имам градинка, насадила съм там зеленчуци, ягоди и др., поддържам си я сама, това ми доставя удоволствие”, споделя енергичната и инициативна жена
