Един човек починал и, понеже бил праведен, отишъл в Рая .
Там било прекрасно - зелени поляни, обсипани с цветя, вечна пролет, изобилие от всички блага. Дълго се радвал праведникът на своята участ, но един ден го заглождило любопитството и казал на Бог:
- Господи, позволи ми да видя Ада!
Съгласил се Бог и му отворил небето, за да хвърли поглед към грешниците и техните мъчения.
Каква била изненадата на праведника, когато видял абсолютно същата картина, както и в Рая - прелестна природа, изобилие на блага...
- Защо плачат, Господи? - попитал праведникът. - Не виждат ли, че живеят в Рая като нас?
- Не - отвърнал Бог. - Те си мислят, че нищо не им е дадено. Те вярват, че в Рая е съвсем различно и много по-хубаво. Това е единствената разлика между вечното райско блаженство и адските мъки.
