Този човек ми отне всичко, ако не бъде осъден, ще нападне друга
Въоръжавам се, купих си средства за самозащита, ще сложа паникбутон и камери, казва Валентина Каменарска, пишат от 168 часа.
Призна, че го е правил и друг път и не му пука дали ще се оплача в полицията, спомня си тя
"Аз съм потомствен адвокат като дядо си, той бе адвокат над 52 години. От дете ме водеше в съда и съм се учила да пиша на пишещата му машина искови молби още в детската градина."
Това казва софийският адвокат Валентина Каменарска пред "168 часа".
Юристката проговори пред "168 часа" за инцидента, професията и семейството си. Тя казва, че вече я болят само ръцете, защото е с разтегнати сухожилия и все още е на успокоителни.
- Адвокат Каменарска, как успяхте да запазите самообладание и да започнете да разпитвате нападателя за неговите имоти с цел да го разсеете?
Занимавам се с жени, жертви на насилие. Чела съм доста за насилниците и какво може да ги обърка, как да им противодействаме и какво е желателно да направим при нападение.
-Как си обяснявате това, че в продължение на час, докато Евгени Костов ви малтретира, никой не се обажда на 112? Възможно ли е да не са чули какво се е случило?
Обяснявам си го като част от толерирането. Както не бяха чули Виола Николова, както не бяха чули Вероника Здравкова от Велико Търново, както не са чули много други загинали жени. Имам чувството даже, че българинът изпитва някакво задоволство от това, че видите ли, "някоя си го получава".
Говоря за профила на този българин, в това число и българки, които смятат, че жените си имаме своето място, което следва да си знаем, а не за всеки български мъж или жена. Слава богу, моето близко обкръжение е от съвсем друг тип хора и научавам за този примитивизъм от интернет и от проблемите на клиентите си. Не е възможно да не са чули нищо, защото кооперацията е празна, в нея има само майстори, които в този момент работеха, и то не шумно.
Аз чувах стъпките им и как си говорят. Аз крещях на няколко пъти с цяло гърло в банята. Знаем каква е акустиката в празна сграда. И още повече че по време на нападението на вратата ми се звъня два пъти - веднъж в 15,15 часа и веднъж в 15,35 часа. Така че са чули. Офисът е партерен, а вратата на балкона беше отворена. Ако бяха извикали полиция, даже нямаше да се налага никой да разбива нищо. Влиза се без проблем оттам.
-Мислите ли, че Евгени Костов, който ви нападна, ще понесе нужните последствия за действията си и какви трябва да бъдат те според вас?
- Надявам се да понесе последствията, които предвижда за него законът. Още не съм чула защитната му позиция, вероятно след заседанието по мярката за неотклонение тя ще е ясна. Много зависи и от качеството на защитата му, която мой колега ще изгради. Зависи и от старанието на прокурора да докаже обвинението си. Аз също ще се конституирам като частен обвинител и ще ангажирам колега, както и ще направя всичко по силите си, за да не остане ненаказан.
В зависимост от защитната позиция на това лице последиците ще са различни. Законът предвижда по-леки наказания за опит - съгласно чл. 58, вр. чл. 55 от НК, както и при съкратено съдебно следствие. Единственото, на което се надявам, е да бъде осъден. Наказанието ще е леко този път, но ако се осмели да извърши нещо подобно занапред, вече със сигурност ще понесе тежки последици. Затова не се мълчи. Ако не мълчахме, сега щеше да влезе в затвора, така както всички искат, включително и аз. Най-плашещото в моя случай е, че нападението е било дълго планирано.
Предишните консултации с този - трудно ми е да го нарека човек - се провеждаха в офис, пълен с хора. От 1 септември тази година се отделих в самостоятелна кантора, в която извършителят е идвал в началото на октомври с документи за преглед - за имот, който е продал още на 14 август.
Това, да се отделя в тиха, отдалечена от центъра и шума кантора, да осигуря паркоместа за клиентите си, беше мое отдавна взето и много трудно осъществено решение. Закупихме със съпруга ми имот именно защото исках да работя сама, на спокойствие и тишина. Кантората ми е направена така, че да я чувствам като свой дом, тъй като често работя в събота, неделя и до късно нощем. Обичам работата и клиентите си и мразя този човек, защото той ми отне всичко - сигурността на мястото, в което работя, и доверието в хората, които са ме избрали да ги защитавам.
-Според вас, ако той не бъде осъден, ще нападне ли и друга жена?
Не мисля, сигурна съм.
- Вратички в законите ли са причина хора като вашия нападател да си позволяват да извършват такива действия спрямо жени, и то посред бял ден?
Законът не може да спре нападателя да нападне. Тежестта на наказанията - също. Не тежкото наказание спира нормалния човек. Подобни посегателства са вследствие на личностни деформации и лошо възпитание. Не говоря за лошо възпитание тип "няма обноски". Говоря за възпитание в среда на насилие, възпитание, в което жената не е уважавана, в което не е признавана като равна, като човешко същество с достойнство и права. Много голяма част от обществото ни страда от този недъг. Включително и жени.
Мълчанието на жертвите е другата причина. Нападателите знаят, че в нашето общество да споделиш подобно нещо, се смята за унизително. Нападателят знае, че много жертви ще бъдат посъветвани дори от семействата си да мълчат, за да "не кажат нещо хората" или "какво ще си помислят съседите". Нападателите знаят, че някои от полицейските органи ще гледат жертвата със скептицизъм и ще бързат да приключат случая или да го сложат в графа "неизвестен извършител". Нападателите го знаят, защото не живеят във вакуум и виждат, че насилието над жени буквално се толерира, защото толерирането не е само да кажеш "Браво, изнасилвай". Толерирането е да създаваш такава среда за жертвата, че да я стимулираш да мълчи.
-Сблъсквали ли сте се досега с друга физическа агресия, пряко свързана с работата ви?
- До 18 октомври тази година никога не съм се сблъсквала с физическа агресия. Смея да твърдя, че клиентите ми ме уважават много. Имаше единичен случай, в който клиентка си позволи да ме заплашва, защото бях болна и не можех да се явя на делото й. Платих от собствения си джоб на друг колега, за да се яви и да я представлява вместо мен. Тя не прие и отношенията ни приключиха. Никога никой друг не си е позволил грубост или обида Разбира се, че професията е рискова. Дори клиентите ти да са доволни, в спора винаги има две страни и никога не си застрахован от саморазправа. В България умишлено се насажда неуважение към тази професия. Това е така, за да загубят хората доверие в единствените, които могат да защитят правата им.
Незащитеното общество е лесно манипулируемо и с него може да се злоупотребява. Разбира се, не отричам, че в професията има много "гнили ябълки", които също спомагат за изграждането на това негативно реноме.
- Досега получавали ли сте награди, свързани с вашата работа?
-Получавала съм номинация за жена адвокат на годината и награда за социална ангажираност.
- Кой е човекът, на когото разчитате най-много в живота си и какво ви посъветва той относно случилото се с вас сега?
- Хората са двама - синът ми и съпругът ми. И двамата са плътно зад гърба ми и страдат, че не са могли да ми помогнат. И двамата ще направят всичко възможно това да не се случи никога повече. Подкрепят ме напълно. Иначе мога да кажа, че вече се въоръжаваме. Закупиха средства за самозащита, ще се сложат също паникбутон и камери. Приказките за карате хватки и други измишльотини най-много могат да доведат до смъртта на жертвата, особено ако ситуацията е подобна - затворени в санитарно помещение от 3 кв. м, пълно с керамика - тоалетна и мивка. Аз съм 1,60 висока и тежа 45 килограма, а нападателят е 1,90 и тежи 85 килограма. Всякакви удари, ако не са смъртоносни за нападателя, ще доведат до зверска агресия и смърт за жертвата.
- Случилото се с вас не е чуждо на много жени в България. Какво бихте искали да кажете на всички тях?
- Случилото се с мен не е прецедент. Само за миналата седмица и само в Софийската районна прокуратура са задържани две лица за изнасилване и съответно опит за изнасилване.
Скоро бяхме свидетели и на изключително брутално убийство, съпроводено с изнасилване. Това са случаите, които са съвсем пресни и които са "на светло". Много от жените, жертви на подобно посегателство, мълчат от срам. Не е трудно да се досетим защо. Можете да направите бърз преглед на коментарите под статиите, касаещи посегателството срещу мен. Под тях доста мъже и - учудващо за повечето, но не и за мен - жени, са изказали мнения, които не всеки може да понесе.
Например, че си го заслужавам, защото съм адвокат и защитавам подобни изверги, че си го заслужавам, защото цените ми са високи, че си го заслужавам, защото "всички адвокати са измамници", че явно съм недоволна не от това, че съм била жертва на подобно посегателство, а затова, че не е имало полов акт, защото съм грозна, защото "ми се е искало", и други подобни.
Аз съм адвокат, който предимно се съди с банки, колекторски фирми, "Топлофикация", мобилни оператори, работодатели и пострадали от ЧСИ. Клиентите ми са претърпели вреди - обиждани, бити и клеветени. В това число влизат също и мъже.
Клиенти са ми и жени - жертви на насилие, деца, които не получават издръжка с години. Въпреки това аз съм измамник по дефолт, който заслужава да бъде изнасилен. Не всеки е способен да се бори както с травмите от самото нападение, така и с тези, които му нанася обществото. А то е с огромни липси по отношение на това какво е допустимо и какво - не, спрямо всяко човешко същество или пък по отношение на жените.
В България е налице невероятен, примитивен сексизъм. Искам да кажа на жертвите на подобни посегателства, че мълчейки си, оставят на свобода един психопат, който освен всичко останало започва да се чувства и недосегаем. Моят нападател скоро ще е на свобода не защото не е приложен законът, не защото полицията или съдът не са си свършили работата, не защото прокуратурата не е повдигнала точното обвинение, а защото някоя жертва преди мен е решила да замълчи. Защото нападателят ми каза, че го е правил и друг път, че не му е за пръв път и не му пука дали ще се оплача в полицията.
Каза: "Казвай на когото искаш, оплаквай се където искаш." Това може да го каже или човек, който е сигурен в мълчанието на жертвата, или такъв, който се е отървал заради бездействието на властите. А бездействие на властите в такива случаи наблюдаваме най-често когато жертвата се оплаче много късно. Тогава е трудно да се съберат доказателства. Искам да посъветвам жертвите да си търсят отговорност винаги. Не само заради себе си и защото мълчанието им може отново да ги направи жертва на същия този нападател, а и заради другите жени. На всеки може да се случи подобно нещо.
Пострадалата никога не е виновна. Всякакви твърдения за провокации, облекло, намеци, които са изтълкувани погрешно, заслужени наказания, заслужили по принцип подобно поведение жени заради професия, социален статус и други са твърдения на много болни, оскотели и дълбоко комплексирани личности.
Какви съвети дава още адв. Каменарска на жените, които са ставали жертви на физическо и сексуално насилие четете в печатното издание на "168 часа".
