Случаят с Дебора от Стара Загора даде кураж на много жертви на насилие да се престрашат и признаят преживения от тях ужас. Така разбираме, че домашното насилие в последните години е придобило чудовищни размери, но остава "в сянка" от правосъдието.
В статистиката, която брои пострадалите от домашно насилие, остават невидими случаите на хора, които години след преживяния ужас, продължават да носят последствията от насилието.
"Аз видях как той се крие между две от сградите на Народния театър.
Сега Мая има цяла папка с документи - минали опити да уведоми органите на реда и на правосъдието, че живее в заплаха. А съвсем в началото нищо не обещавало такъв завършек. "Аз бях на 21. Бях вече влюбена в него. Той си беше измислил абсолютно целия живот, до детайли", каза Мая.
Измислил дори, че е болен от рак. И лекар доказал, че това е лъжа, в която близките му дълго време вярвали и му давали пари. Включително Мая. Но тя се усъмнява и започва да задава въпроси.
"При всяко задаване на въпрос започваше шамар, удар, блъскане. И казах "Ние се разделяме". Тогава бях душена на Нова година. И така до вечерта на моя побой, който продължи 12 часа. Аз като губех съзнание, той ми плискаше вода в лицето", разказа още тя.
Заплашва я с убийство и със самоубийство. Съдът решава, че по нито един от случаите няма да образува дело по Наказателния кодекс.
"Съдът изобщо не взе под внимание психологическия тормоз. Прие, че това е лека телесна повреда. 12 часа терор е лека телесна повреда. И прие, че той не заслужава друго наказание освен 8 месеца ограничителна заповед и 500 лв. глоба в полза на държавата", продължи да разказва Мая.
С други думи казано, съдът преценява, че този човек е опасен за Мая само 8 месеца. И след 8 мигновено става безобиден. На документи. На практика е друго.
"Криеше се пред работата ми. Опитваше се да проследи къде ми е квартирата. Имаше абсолютни заплахи по телефона, имаше абсолютни заплахи и писмено, но те не бяха взети под внимание.
Минаваше с една кола и така ми сочеше с пръстче - да внимавам. И когато питах и адвоката си какво правим в този случай. Тя каза "Нищо, той първо трябва да те пребие отново, за да имаме основание да заведем каквото и да било производство", добави Мая.
Тя казва, че имала късмет. Насилникът ѝ забравил за нея. Намерил друга жена. "Това, което остава, са едни паник атаки. Тревожност. Всеки път си мислиш: Аз лош човек ли съм? Тъпа ли съм? Какъв е случаят", обясни Мая. Отказала се е да търси справедливост за своя случай. И е обещала да протестира срещу всеки следващ, макар и чужд.
