Никога не ми е хрумвало, че ще се реша на това, но все пак. Наскоро започнах да излизам с мъж, който е много по-възрастен от мен.
Той не разкри веднага, че има семейство. Когато разбрах истината, вече беше твърде късно. Бях обзета от силни чувства. Разбира се, осъзнах, че това няма да свърши добре. Но той беше толкова грижовен към мен, че просто не можах да устоя. Срещахме се тайно в апартамента ми или на други места. Обичах го и дори не исках да мисля за лоши неща. Дори сега е трудно да се повярва. Той е на 50, аз съм на 23 и сме щастливи.
Но с течение на времето и както се очакваше, семейството разбра за нашата връзка. Научих за това по особен начин. Една вечер, когато се прибирах от работа, влязох във входа и видях момиче на около 18. Тя ми препречи пътя и се нарече дъщеря на моя любим. Бях без дъх от страх. Момичето започна да ме обвинява, че съм разбила семейството им. Изпаднах в замаяност. Мислите ми бяха объркани. Беше толкова напрегната и пълна с гняв, че сякаш щеше да удари.
Аз, прикривайки страха си, се опитах да продължа напред. Но тя ме сграбчи рязко за ръката и насила ме обърна към себе си. Бях уплашена както никога в живота си. Дори помислих за отвръщане на удара. Хватката й се оказа толкова силна, че веднага разбрах: По-добре е да не се забърквам с нея. На външен вид тя изглеждаше като обикновена ученичка, ниска и слаба. Но в нея имаше повече от достатъчно гняв.
Тя започна да казва, че майка й е много притеснена от това и иска да се разделя с баща й. Уплаших се, не можах да кажа нито дума и започнах да плача. Момичето усети властта си над мен. Тя ме хвана за яката, рязко ме притисна към стената и каза:
„Ако не напуснеш баща ми, ще съжаляваш.“
Започнах да плача силно, надявайки се да я съжаля. Но всичко беше напразно. Тя ме удари и си тръгна. Допрях ръка до мястото на удара и видях кръв, примесена със сълзи.
Не си мислете, че идвам от добро семейство. Възпитавана съм строго и по правилата. Всъщност това беше първата подобна ситуация в живота ми. Ако не бяха обстоятелствата, никога нямаше да стигна дотук.
Станах и влязох в апартамента.
И така, какво да правим сега? Обичам този човек, но сега се страхувам от дъщеря му. По-добре е да не се шегувате с такива хора. Може би да му кажа?
Какво ще ми препоръчате? Кой е прав в тази ситуация?
