На 38 години съм, неомъжена съм, нямам деца и в същото време нямам абсолютно никакви проблеми. Имам добра работа, сам си купих апартамент и кола в областния център и редовно помагам на родителите си на село.
Грижа се добре за себе си: правя йога с личен треньор, ходя на басейн и посещавам козметик. Имам две висши образования, пътувам много, говоря английски свободно, а сега уча френски и испански.
Изобщо не разбирам защо жените се омъжват, отиват да живеят при съпрузите или свекървите си, наемат апартаменти, отказват си всичко, за да нахранят и облекат децата си и поемат много мъжка работа. Това е мистерия за мен. Животът ми е съвсем различен - това е радост. Идваме на този свят, за да бъдем щастливи, да реализираме талантите си и да се радваме на живота.
Искрено вярвам, че планетата е пренаселена и човечеството върви към задънена улица и колапсът е неизбежен. Оставянето на потомци изобщо не е необходимо и дори непрактично. за какво?
В живота ми има място за любов и чувства. Мъжете, с които съм имала любовни връзки, напълно споделят моите възгледи.
Достигнала съм такова ниво, че мога да се грижа за себе си и дори да помагам на близките си. Изпращам на родителите си 10 хиляди гривни месечно, направих ремонт в къщата им, купих добра кола, дори и да не е нова.
Но дори и да е така, аз за тях „не съм такъв“, защото не ги дарих с внуци. Сякаш това е моя отговорност! Все едно трябва да се оженя и да имам куп деца.
Имам приятел, с когото веднъж се забавлявахме. Преди десет години тя се омъжи и сега постоянно се оплаква от трудности и тежък живот. Сега тя има две деца, работа, семейство и за пълно щастие се сдобиха с котка и куче. Но тя трябва да се грижи за животните, защото няма кой друг.
Отделна тема са децата. Спомням си как тя ми каза, че съм бедна, защото не съм изпитала радостта от майчинството. И тя го изпита напълно: бабите не бързаха да помогнат и още не бързат, защото и двете работят.
Освен това на него виси заем. Съпругът ми купи нова кола, но тя трябва да изплаща заема. Защо го е регистрирала на нейно име, за мен е загадка.
Хората сами си създават проблеми и след това се оплакват от трудностите. А за живота в селата със зеленчукови градини, крави и други грижи мълча. Това е напълно извън моето разбиране.
Рядко ходя при родителите си, въпреки че им изпращам пари. Причината са безкрайните им разговори как си пропилявам живота без семейство и деца и осъдителните погледи на съседите. Това важи особено за жените над четиридесет, които изглеждат като на шестдесет.
Като цяло съм доволна. Посетила съм 25 страни по света и няма да спра. Имам надеждни приятели и абсолютно не се нуждая от мъж по чехли у дома и шумни деца наоколо. Мислите ли, че съм „жалко безплодно цвете“?
