Алекс Раева е певица, тв водеща и актриса, която от утре ще гледаме в „Маскираният певец“. На 22 септември от 20 часа на Sofia Summer Fest пък ще станем свидетели на още един неин талант - самоиронията, която владее до съвършенство.
През смях и сълзи тя, Красимира Хаджииванова, Оля Малинова, Гери Турийска и Пам Велидис, ще ни разкажат за техните трудности и неуспехи в благотворителното комедийно шоу Stand up for Sisterhood, подкрепено от ANSWEAR България.
„Медийният ми образ съвпада с този в живота. Най-голямата истина, която съм разбрала за себе си е, че това ми е правилната игра и се радвам, че не съм залитнала да градя измислени лица“. Тя признава, че преди години се взела насериозно, но това бързо приключило. „Измъкването от представата, че съм голяма звезда беше дълъг процес. Животът трябваше да ме нашамари, да стъпя на земята и да осъзная коя съм - едно прилично пеещо момиченце от "Младост" 2, а не Валя Балканска, чийто глас обикаля из Космоса. В началото на своята кариера изпадах в страна превъзбуда и неестествено състояние, когато излизах пред камера.
Говорех невероятни глупости и се държах като Лили Иванова. Та, аз съм на 20, тъкмо съм станала беквокалистка в "Ку-ку бенд" и в едно телевизионно интервю, полегнала на диванчето, като Бионсе при Джими Фалън, отговарям на въпроса дали съм пяла народна музика. И се изцепвам: "Не съм пяла много народно, но няколко пъти съм пяла "Излел е Дельо Хайдутин" и са ми целували ръка!" След време, като го гледах и осъзнах каква дрисла съм била, ми идеше да взема една карабина и да се гръмна“. Раева, която гледахме и в „Черешката на тортата“е чудесна домакиня и обича да си хапва. „Най-обикновената ми слабост е към вкусната храна. Огромни усилия ми коства да не изям целия свят, тук и сега! Също така, изисквам от хората да правят нещата по моя начин...тоест правилния!
Това мъчи най-вече мен. Освен към другите съм много взискателна и към себе си. И то не в здравословни граници. Самокритична съм, което ме е спирало да се хвърлям в интересни предизвикателства, защото съм мислила, че няма да съм достатъчно добра. Много рядко позволявам някой да ми помага за каквото и да било. Това е много странно, защото аз самата много обичам да съм от полза на хората. Като ги лишавам от възможността и те да ми помогнат, ги лишавам от това хубаво чувство да бъдат полезни“.
