Александра Сърчаджиева е една от най-ярките личности в българското кино и телевизия, но зад светлината на камерите се крие история, изпълнена с трудности, болка и преодоляване. В откровено интервю тя споделя за изпитанията, които е преживяла – от липсата на баща и загубата на майка си, до финансовите кризи и предателствата в професионалния свят.
### Липсата на баща и загубата на майка
Като дете Александра често се е питала защо няма баща до себе си.
Липсата на баща ѝ, Йосиф Сърчаджиев, стана още по-осезаема след смъртта на майка ѝ, Пепа Николова. Тогава, на 22 години, Александра остана напълно сама: „Нямах гадже, мъж, дете – бях абсолютно сама.“ В този труден момент тя очакваше някаква подкрепа от баща си, но такава не получи. „Не се включи по никакъв начин. Просто го нямаше. Но насила хубост не става – хората са го казали. Ако той се чувства добре по този начин, мога ли да го съдя? Като дете не разбирах и страдах, но пораснах и простих.“
Прошката за Александра беше освобождение: „Когато истински простиш, когато болката, обидата и гневът си отидат, душата ти става лека. Единственото, за което ми е мъчно, е, че той никога няма да разбере, че съм му простила.“
### Срещата с баща си
Съдбата обаче поднесе изненадваща среща с баща ѝ на напълно случайно място: „Бях на снимки, когато се отвори вратата на един апартамент и оттам излезе човек, който попита дали може да отиде до магазина. Обърнах се и видях баща си. Казах си: „Господи, това не е възможно!“ В този момент тя се дръпна назад, за да не му пречи. Нито той, нито тя казаха нещо повече. „Какъв е шансът точно пред неговата врата да снимаме? Да бях тръгнала из цяла София да го търся, нямаше да знам къде живее. Но не съм го безпокояла. Не съм искала никой да тревожа.“
### Майка ѝ – нейната опора
Докато майка ѝ беше жива, Александра не усещаше толкова силно липсата на баща. Пепа Николова винаги е била опората ѝ, макар че не е налагала мнението си върху дъщеря си. „Когато съм искала нещо, казвах на Пепа, тя ми даваше мнение, но никога не ме спираше. На 14 кандидатствах в колеж в Израел, без тя да знае. Приеха ме и ѝ казах: „Пепа, аз заминавам!“ Тя се оцъкли, но каза: „Каквото решиш“. После ми призна, че ако бях заминала, е щяла да осинови дете.“
По същия начин, когато реши да учи актьорско майсторство, майка ѝ я остави да избере сама пътя си, но без да ѝ помага. „Каза ми: „Аз не съм съгласна, защото трябва да станеш адвокат. Но щом си решила – оправяй се сама!“
### Финансовият срив и тежките години
След като загуби съпруга си Иван Ласкин, Александра остана в изключително тежко финансово положение. „Бяхме останали без никакви пари. Живяхме половин година при приятели, напълно зависими от тях финансово. Аз – „голямата звезда“, а не можех да си платя тока.“ Налага ѝ се да тегли заеми и кредити, защото лечението на Ласкин струвало 900 лв. на ден в продължение на три месеца, въпреки че бил здравно осигурен.
Това я принуди да приеме предложението да бъде водеща на първия сезон на „Игри на волята“. „Нямах избор. Трябваше да връщам много пари.“ Но най-големият удар идва, когато пет дни преди старта на втория сезон я уволняват по телефона. „Още през януари ми казаха да не приемам други ангажименти. Отказах всичко. А след това, 5 дни преди началото на снимките, ми се обадиха по телефона и ми казаха, че няма да водя.“
Шокът бил огромен: „Около пет часа гледах в една точка, а после просто ревах. Бях отново в изходна позиция. С месеци нямах работа и пак трябваше да разчитам на приятели, за да ме хранят.“
Силата да продължиш напред
Въпреки всички трудности, Александра Сърчаджиева продължава напред с вяра в себе си и в бъдещето. Животът я е научил, че прошката освобождава, любовта лекува, а силата да се изправиш след ударите е най-голямата победа. Днес, въпреки изпитанията, тя не се отказва и продължава да върви напред – също като своята майка, която беше готова да даде всичко за другите, но нищо за себе си.
Александра е пример за това, че дори най-тежките изпитания могат да бъдат преодолени с достойнство и сила. Нейната история е вдъхновение за всеки, който е изправен пред трудности – да не се отказва и да вярва, че след бурята винаги идва слънцето.
