Силна, крехка, нежна, емоционална, стихийна и безкрайно талантлива - всички тези неща едновременно е актрисата Александра Сърчаджиева , която за своите 38 години премина през големи житейски катаклизми, намери сили да прости и да преглътне обидата, нанесена от биологичния ѝ баща Йосиф Сърчаджиев .
За никого не е тайна, че талантливата актриса през целия си живот е била отхвърлено дете - била е само на 1 годинка, когато Йосиф изоставя бебето и майка му – покойната вече актриса Пепа Николова. За отношенията им или по-скоро липсата на такива Алекс разказва в своя моноспектакъл „На живо“.
.jpg)
Нужна ѝ е била година и половина, за да се осмели да разкрие живота си и изпитанията в него на сцената.
Дъщеря ѝ София все още не е гледала представлението ѝ не защото не иска, а защото майка ѝ всячески се опитва да отложи този момент в бъдещето. „Бях категорично против София да го гледа. Тя имаше толкова силна връзка с Иван. Виждам хората как се вълнуват от това, което разказвам. Затова знам, че много ще плаче за баща си. За крехките си 10 години толкова сълзи изплака, че искам занапред да плаче само от щастие“, добави Александра.
Представлението ѝ се радва на огромен успех, а датата за края на месеца в Сатиричния театър вече е разпродадена. Освен на признанието, което получава от своята публика, Сърчаджиева е благодарна и приема с огромно вълнение оценките на играта ѝ от големите Мариус Куркински и Цветана Манева. „Във Варна ме глада Мариус, този гений. Аз не знах, че ме гледа. И когато го видях, страшно се развълнувах. Той дойде, хвана ме за ременете и ми каза, че това, което правя, е революционно и не е предполагал, че актьор не само от България, но и по света може да направи подобно нещо. Гледа ме и голямата Цветана Манева – велика актриса. Тя ми каза, че създавам революция в българския театър и правя ново течение, наречено „Документален театър“. Каза ми, че дори не си давам сметка за това, което правя“, сподели още актрисата.
„Благодарна съм, че това нещо ми се случва. Преди представление не спя, в главата ми настава каша от емоции. Това е вид терапия за мен, но и терапия за публиката. Всеки припознава себе си, всеки открива някаква своя история – всички преминаваме през любов, загуба, деца, мъже, родители... Под сцената виждам много очи, които ме гледат с огромна любов. Благодаря“, заяви емоционално Сърчаджиева.
