Мнозина от нас понесоха тежко свалянето от екран на лъчезарната Ани Цолова , с която бяхме свикнали да се събуждаме всяка сутрин. Но откакто вече не е в телевизията, бившата любима водеща все по-често прави равносметките си публично достояние, а в тях има достатъчно грозни факти, заради които днес тя е категорична, че повече не би се върнала в телевизията.
В последната една година брюнетката инвестира всичко в новия си бизнес - обучения по публична реч и се чувства повече от заредена с творчески хъс и енергия.
Проектът й се казва "Говори, за да те видят" и явно в унисон със заглавието и самата тя признава публично някои от най-големите си разочарования .
Цолова не може да преглътне огорчението си от факта, че много хора й обърнали гръб в онзи труден за нея момент, когато я отстранили от Нова тв и то все лица, които тя считала за близки.
"За съжаление, реалността е такава. Ако си на гребена на вълната, всички са до теб. Ако имаш нужда от помощ – малцина ще се отзоват", коментира в последното си интервю наскоро Цолова и добавя:
"Имаше приятели (единици), с които се разделихме. Но верните останаха. Преминахме още един тест. И мога във всеки един момент да им се обадя и да кажа: "Помощ". И няма да има много думи".
В момента бившата тв звезда поддържа връзка с много малка част от някогашните си колеги, пише "Хотарена". Чуват се често с Миролюба Бенатова, Генка Шикерова и Дарина Сарелска. Най-близка й е водещата на "Преди обед" по bTV Деси Стоянова, с която дори ходят заедно на море.
"Когато друга водеща зае мястото ми в сутрешния блок "Здравей, България", телевизията ми предложи да започна подготовка за ново предаване извън новините и актуалната журналистика, но то така и не бе реализирано. Защо? Не мога да отговоря на този въпрос", коментира за първи път няколко месеца след като бе свалена от екран Ани.
"Била съм в окото на бурята близо 20 години. Заставала съм с лицето си всеки ден и не съм се крила от нищо. Не съм се поддавала на натиск.
Когато съм виждала смисъл, не съм имала страх да плувам в бурни води, но не съм се приемала за остър журналист. Затова бях учудена, че нормални и задължителни въпроси се приемат за смелост, героизъм и острота. Но всяко нещо има своя край!"
