Една от трите големи задушници, които православните християни почитат всяка година. На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, както и вечна признателност на загиналите в редиците на Българската армия.
Датата на Архангелова задушница е подвижна, защото се определя във всяка събота преди празника на св.
Архангелова задушница се нарича още Рангелова задушница, Голяма задушница и Мъжка задушница.
Тази задушница е наречена „войнишка“, защото войните, които води България за обединението си в началото на миналия век - Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, започват в навечерието на ноември. Затова на тази задушница се прави помен и на загиналите за родината воини.
На Задушница роднините на покойните се събират, за да направят помен – възпоменание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната църква. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
На Задушница хората почистват гробовете на своите близки и ги украсяват с цветя. После преливат пръстта с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас и запалват свещ.
На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се раздават жито, хляб, вино, сладкиши, бонбони, плодове и други храни. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие. Освен на близките, се раздава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати. Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос. Поменът, който се прави, е възпоменание на живите за починалия, че не е забравен. Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.
Чистенето, прането и домашните задължения не се извършват на днешния ден.
