Нова раннохристиянска базилика, открита край село Звездица, е сензацията на миналия сезон за археолозите от Регионалния исторически музей във Варна. Това съобщи на пресконференция гл.ас.
Предполага се, че църквата е от VI век и е част от манастирски комплекс. Намира се на път, който води до южния бряг на Варненското езеро. За обекта се знае от Карел Шкорпил, намерил там няколко мраморни плочи с кръстове, предаде БТА.
При проведените разкопки, варненските археолози откриват архитектура, част от която е документирана с дрон.
„Това е една от най-големите раннохристиянски базилики в околностите на Одесос“, каза Тенекеджиев и добави, че църквата е със скъп градеж, мраморни плочи, украсени с релефи капители и бази. „Намерихме парчета от плоча на олтарната преграда, които сглобихме като пъзел“, сподели още ученият.
Това е многообещаващ обект, обнадеждаващ силно екипа на музея
По думите му това е многообещаващ обект, обнадеждаващ силно екипа на музея, който получава ценна подкрепа при проучването му от Кметството в Звездец. Финансирането на досегашните дейности е от Община Варна, но учените се надяват тази година за разкопките на базиликата да има средства от държавата, каза Тенекеджиев.
Той изнесе данни и за проучването на другия раннохристиянски храм във Варна по който се работи от над десет години - в местността Джанавара в Аспарухово. По думите му големият извънградски манастир, съществувал от средата на V до средата на VII век, е бил поклонническа дестинация.
„Това е най-важният храмов комплекс в района на Одесос, доминиращ на хълма над града, видим отвсякъде“, сподели ученият и съобщи, че са разкрити изцяло църквата, представителният атриум с колонади и задният двор, служещ за защита.
Предполага се, че е имал четири високи кули, които са ограждали основния корпус.
Още при първите разкопки в началото на ХХ век Хермин Шкорпил намира в манастира комплект от реликварии с мощи на неизвестен светец, които са експонирани в Археологическия музей на Варна. Направена е хипотетична възстановка на сградата, тъй като не може да се прецизира точно архитектурата от епохата.
Работата е била насочена към северната част на атриума,
"Работата през този сезон е била насочена към северната част на атриума", каза археологът и добави, че откритията потвърждават хипотезите им за облика на предния двор, през който са влизали богомолците.
„За нас това е важно, защото предположенията ни се превръщат във факти и имаме пълната картина на обитаването на мястото“, посочи Тенекеджиев.
Остават неразрешени административните проблеми
Той припомни, че остават неразрешени обаче административните проблеми със собствеността на имота, поделена между Министерството на земеделието, което стопанисва терена, и Министерството на културата, собственик на старините. Според варненските археолози е необходимо обектът да бъде предаден за ползване на Община Варна, за да може да се кандидатства по програми за неговото развитие и съхранение.
„За поредна година няма развитие по въпроса, а този най-важен раннохристиянски паметник в областта, който е на четиринадесет века, се руши и скоро ще остане само в книгите“, каза Тенекеджиев.
