С малко бебе на ръце и малолетно братче 21-годишната Любомира, е на път да остане без дом след смъртта на баща си, шофьор на линейка от Спешния център в Благоевград Лъчезар Стаменов.
Невинната млада жена е жертва на ежедневен тормоз от страна на банкерите, тя наследила дългове на внезапно починалия й баща. Кредит от 70 000 лева е на път да остави Любомира, 15-годишния й брат и 15 месечното й бебе Даниел на улицата - без дом, без пари, без надежда за живот.
От любовта на Любомира с младеж от Благоевград се ражда малкият Дани. С отговорността на зряла жена тя не изоставя рожбата си, а със сетни сили и 160 лева храни брат си и 15-месечния си син. Апартаментът им, залог за дълговете се намира в района на плажа в Благоевград - панелен, но апетитен за банка. Поовехтял, със съборена мазилка, тъй като нищо не остава от средствата на Любомира, за да го ремонтира. Въпреки ударите, стоварили се върху Любомира в началото на живота й, тя ни посреща на входа на жилището си с усмивка-тъжна и уморена. Разказва историята си през сълзи:
Трагедията ни започна след смъртта на татко, издъхна от рак, грижех се за него до последно, но уви, млад го покоси тази коварна болест, той умря през 2012 година. Аз се омъжих, но нещата в брака ми не потръгнаха, нали знаете, никой не иска жена с тежки проблеми. Още в първата седмица след смъртта на татко дойде писмо от банка, в което ме уведомиха, че съм наследница на кредит 70 000 лева.
До момента писмата не спират, казаха ми, че ще ми вземат апартамента, ще го продадат на търг. Единственият начин е да започна да внасям по 800 лева, ако не го правя със съдия изпълнител ще ме изгонят. Когато тате е изтеглил кредита, аз съм била на 13 години, нищо не съм знаела, нито за какво ги е взел, но сигурно да си помага да ни отгледа, да ни купи жилище, не знам. Откакто татко почина всичките ни роднини сякаш ни забравиха, включително и баба ни. Останахме съвсем сами. С бебето не мога да си намеря работа. Иначе искам да работя, за да почна да плащам на банката, но кажете ми къде ще получавам 800 лева, за да плащам дълговете на татко. Той какво е виновен, че умря.
И така. Живеем в ад. Идва зима, идват и банкерите, които всеки ден ми казват "Време е, какво ще правиш", разговарях с юристите, те си гонят техния интерес, не са склонни към никакви компромиси. Живеем със 160 лева, но сякаш това не ги интересува. Няма човешки закони явно. Какви ли не мисли са ми минавали през главата-да сложа край на всичката тази нечовешка мъка, обаче като погледна сина ми и брат ми, обикновено ги гледам когато спят, тръскам с глава и си казвам: Не може да няма начин, не може! Сега заделям по някой лев да си купим дърва, страх ме е за зимата, много ме е страх! Дали ще оцелеем и тази зима...
