Вдовец помага на бедна жена, която не може да плати покупките си в магазина и замръзва на място, когато се изправя пред него. Тя е копие на покойната му съпруга.
Животът е пълен с неочаквани обрати.
Беше ярка, слънчева сутрин, когато Пиърс и дъщеря му Лейла пазаруваха в супермаркета на Моли в Охайо. Бяха изминали три месеца от смъртта на съпругата на Пиърс Аманда и двойката дъщеря-баща постепенно се връщаше към нормалното си състояние.
Но когато най-малко очакваха нещата да се объркат, се случи нещо, което преобърна живота им. Животът ги накара да пресекат пътя си с млада жена, която беше копие на Аманда…
Аманда и Пиърс бяха заедно от двадесетте си години и брачният им живот беше блажен. Те имаха перфектен живот, перфектно семейство и перфектната си малка дъщеря, 6-годишната Лейла. Какво можеше да се обърка?
Но нещата тръгнаха зле за Пиърс след смъртта на Аманда. Той беше оставен сам да се грижи за Лейла, което беше като да ходи бос по горящи въглени. Той не знаеше нищо за отглеждането на момиче съвсем сам, но нямаше никакви мисли да намери друга жена, тъй като беше затворил сърцето си за любовта.
Когато Пиърс напълни количката си и се отправи към касата, Лейла изтича при него с огромна кутия шоколадови бонбони.
— Татко, може ли да добавим и това?
Пиърс провери цената на шоколадовите бонбони и бяха малко скъпи, но нямаше сърце да откаже на Лейла.
— Разбира се, скъпа. Нека да платим сметката. Хайде!
Той грабна Лейла в ръцете си и се присъедини към опашката пред касата, чакайки своя ред.
Скоро след това той чу някакъв шепот отпред на опашката и надникна, за да види слаба жена, облечена бедно, която касиерката и други клиенти чакаха да плати сметката си.
— Ако нямате пари, махайте се оттук! Не задържайте опашката! – извика касиерката и очите на младата жена се напълниха със сълзи.
Пиърс вече беше похарчил повече пари, отколкото портфейлът му би позволил, но когато видя жената в нужда, сърцето му се сви и той реши да й помогне.
— Извинете ме, госпожо. Аз ще покрия сметката. — каза той и подаде кредитната си карта на касиерката. — Моля, дайте й всичко, от което има нужда.
Жената беше купила толкова малко, че дори нямаше да стигне за един човек. В пазарската й количка имаше пакет евтини бисквити, малка бутилка портокалов сок и един хляб.
— Само момент, госпожо. Ще се върна веднага…
Пиърс се почувства много зле за младата жена, затова грабна още няколко хранителни продукта от рафтовете и помоли касиерката да включи и тях. Жената, чието лице беше скрито от неподредени кичури, се обърна към Пиърс, за да му благодари, със сълзи в очите. Но когато погледите им се срещнаха, Пиърс се вцепени!
— Мамо? Татко, това е мама! — извика Лейла и Пиърс не повярва на очите си. Жената беше точно копие на покойната му съпруга Аманда.
Тя се усмихна леко, докато потупваше Лейла по главата.
— Сигурно грешиш, скъпа. Аз не съм твоя майка. Благодаря ви, че ми помогнахте, сър. Никога няма да забравя вашата доброта. Нямам достатъчно пари, за да ви върна, но мога да ви предложа услугите си безплатно . Бях учителка, преди да загубя работата си…
Тя подаде на Пиърс визитна картичка с нейния адрес и телефонен номер, но Пиърс беше толкова шокиран, че не можа да каже нищо. Той прие картата и кимна кратко, когато тя излезе от магазина с покупките си.
— Това трябва да е някакво объркване. Умът ми си прави шеги с мен! — Пиърс си каза многократно, когато я видя да се отдалечава. Но дълбоко в себе си знаеше, че не всичко е в главата му. Ако беше, Лейла никога нямаше да реагира така, когато видя жената.
Тази вечер вкъщи Пиърс седеше сам дълго време, обмисляйки дали да се свърже с нея. Възможно ли е Аманда да е скрила нещо от него? Толкова ли беше влюбен в нея, че не можеше да види очевидното?
Пиърс имаше чувството, че главата му ще се пръсне от всички въпроси, които имаше, и искаше отговори. Затова той заведе Лейла на адреса на жената за демонстрационен клас на следващия ден.
Докато жената, Алис, учеше Лейла, Пиърс седеше далеч от тях и я гледаше как обяснява темата на Лейла. Начинът, по който говореше, не се доближаваше до Аманда, но лицето й… как е възможно да прилича толкова много на Аманда?
Докато Пиърс беше потънал в мислите си, Алис изведнъж го погледна.
— Добре ли сте, сър? Имате ли нужда от нещо? Виждам, че ме гледате от доста време. — попита тя и Пиърс се размърда неспокойно на мястото си.
След това последва неловко мълчание, преди Пиърс най-накрая да събере кураж да се изправи срещу нея. Той извади снимка от портфейла си и я постави на масата.
— Колкото и да е странно, изглеждате като по-млада версия на покойната ми съпруга и не мога да се накарам да го повярвам. Тя изглеждаше точно като вас в 20-те си години. Познавате ли я?
Когато видя снимката, очите на Алис се насълзиха. С треперещи ръце тя пое снимката, а сълзите й не спряха да се ронят.
— Мамо? Значи тя… тя се е омъжила за теб?
— Мамо? — Очите на Пиърс бяха широко отворени.
— Тя ме е родила, когато е била на 16. — каза Алис. — Баща ми я изоставил, преди да се родя, и като отмъщение тя ме оставила в сиропиталище. Опитвах се да я намеря, а сега ми казваш, че тя вече не е жива?
— Побъркала ли си се, момиче? — Пиърс се нахвърли върху нея, неспособен да обмисли всичко. — Дори не се опитвай да ми говориш лъжи! Аманда никога не ми е казвала нищо за теб!
— Това е истината, сър — каза тя. — Само изчакайте тук. Трябва да ви покажа нещо…
Алис се върна с купчина документи от сиропиталището и извади писмо, което Аманда й бе оставила. Пиърс разпозна почерка в писмото и светът му се срина около него.
— Когато Лейла ме нарече мама вчера, трябваше да разбера. Как можах да го пропусна? — Алис въздъхна. — Ужасно е, че така и не успях да я срещна. Бях готова да й простя, ако ме приеме.
Пиърс не можеше да повярва. Аманда, която той обичаше, е криела истината от него през целия си живот. Защо? Страхуваше се, че връзката им ще се разпадне? Не му ли вярваше достатъчно? И как може така да се откаже от детето си?
Пиърс никога не е очаквал, че животът ще го хвърли в такава бъркотия, но знаеше, че в тази ситуация Алис не може да бъде обвинявана. Вече беше загубила достатъчно в живота и заслужаваше да има семейство.
Като остави разбито сърце настрана, той й направи предложение.
— Не ме интересува как и защо Аманда го е направила, но се чувствам ужасно, че никога не си познавала любовта на семейството, така че днес ти правя предложение. Искаш ли да живееш с нас, Алис? Готов съм да те осиновя.
Алис го погледна разплакана.
— Сър…
— Татко — поправи я той. — Ще съм благодарен, ако ме наричаш татко.
Алис кимна със сълзи на очи и реши да започне отначало като част от семейството на Пиърс и Лейла. Междувременно малката Лейла просто се чудеше защо баща й и новата учителка плачат.
— Защо и двамата сте толкова тъжни? Защо Алис ще живее с нас, тате? — попита невинно тя.
— Защото тя е твоя сестра, скъпа. — отговори Пиърс. — Сестра, която отдавна трябваше да бъде намерена…
Какво можем да научим от тази история?
Понякога случайните срещи могат да доведат до красиво начало. Алис, която е била изоставена от биологичните си родители, намери ново семейство в лицето на Пиърс и Лейла. Всичко се случва поради неочаквана среща в магазин и Алис най-накрая получи щастливия живот, който заслужаваше.
Винаги помагайте на хора в нужда; никога не знаете как ще преобърне живота ви. Когато Пиърс видя, че Алис не може да плати за покупките си, той се намеси, за да й помогне. Този инцидент промени живота му по начин, който никога не беше очаквал.
