Малкото момче беше най-слабият и немощен играч в отбора по футбол, въпреки че тренираше от няколко години и обичаше играта от цялото си сърце. Често губеше топката и седеше на резервната скамейка, но баща му винаги го подкрепяше и беше на трибуните на всеки негов мач.Той го развеселяваше и му казваше, че не е нужно да играе, ако това не го прави щастлив.
Момчето толкова много обичаше футбола, че продължаваше да тренира с надежда, въпреки че нещата не се променяха много, а баща му винаги беше в публиката с красиви думи го насърчаваше и аплодираше.
Един ден, преди финалния мач, треньорът срещна момчето в училищния двор, а очите му бяха пълни със сълзи.
"Днес почина баща ми. Ще може ли да отсъствувам на следващата тренировка? ", попита момчето.
Треньорът сложи ръка на рамото му и му каза: "Иди синко и не се чувствай длъжен да идваш на финалния мач."
Дойде и съботата, а играта не се развиваше много добре. Някъде в средата на второто полувреме, се появи слабичкото момче в съблекалнята и тихо остави дрехите си. След това се затича на терена и застана до своя треньор.
"Тренер, може ли да вляза в игра? Моля, ви моля ...
Въпреки че изглеждаше лудо, най-лошият играч да влезе в игра в края на финалния мач, треньорът този път нямаше сърце да откаже: "Добре, можеш да влезеш."
И преди някой да се усети, момчето преобърна играта! Никой не можеше да повярва на очите си, когато малкият правеше всичко както трябва. Противниците не можеха да го спрат. Скоро резултатът беше изравнен, а в последните минути на мача той успя с топка да претича почти целия терен и да вкара гол. Победния гол!
Публиката скандираше името му, а радостта му нямаше край. След няколко часа,треньорът забеляза момчето тихо да седи в един ъгъл. Приближи и му каза: "Синко, аз не мога да повярвам в това, което видях. Кажи ми какво се случи? Как го направи? "
Момчето го погледна треньора, а сълзите започнаха да се търкалят по лицето му.
"Вие знаете, че баща ми почина и знаете, че той идваше на всеки мач, но знаете ли, че беше сляп?" Трудно преглътна и с усмивка каза: "Днес не можа да дойде, но вярвам, че там Бог му е дал възможност да вижда и че точно днес можеше да ме види, а аз исках да му покажа, че съм добър, колкото той вярваше."
Също като бащата на спортиста, Бог винаги бди за нас. Той винаги ни напомня, че трябва да продължим напред. Той ни дава това, което ни трябва, а не това, което искаме. Бог не пропуска нито една игра от нашия живот и тогава, когато ни се струва, че ни е забравил на пейката с резервите. Той е този, който събира дълговете на тези, които са сбъркали. Той е този, който ни праща в играта, наречена "живот" и тогава, когато не го виждаме.
