Баща на дете болно от рядко заболяване сънувал Бог, който го погалил и детето започнало да оздравява

В дома им е светло и топло. Стоил не иска помощ "Тази година сме добре, поработвах, имаме си ток, вода и ето сега готвя за довечера. Роберто си играе. Предстои му операция на крачето, защото куца. Майка му иска да го вземе в Италия, там да го гледа. Но той не иска да отиде без мен и сигурно и аз ще замина, за да видим как ще приеме новото място, добре сме, благодаря на многото хора, които миналата година ни помогнаха да оцелем и да си стъпя на краката”, казва Стоил.

Животът му минава през истински ад. Съпругата му го зарязва с болно бебе на ръце, при това с рядка диагноза.

Цялото телце на малкия е покрито с огромни рани, които се нуждаят от непрекъснати грижи и превръзки. Сам Стоил е домакиня, медицинска сестра, майка на детето си, силен татко, без който малкия не може. 

“Детето се разболя на 18 месеца, пред очите ми започна да се разлага. Бяхме в Мадрид с майка му, бях тръгнал на работа и тя ми се обади, че цялото му телце е покрито с големи червени петна. Веднага го настанихме в болница и започнаха да го лекуват. Няма такъв ад, няма такава болка, месото му капеше пред очите ми. И майка му в такъв момент ни заряза. Не можеше да гледа как детето пищеше по цели нощи от болка. Прибрах се у дома в Сливница. Викам си тук е родното ни място по-лесно ще е да го лекувам. И тръгнахме от лекар на лекар. Аз и Роберто. Пари що изкарам по доктори и лекарства. Викам си живота си ще дам само да се оправи. Има рядко заболяване на кръвта, не мога да изговоря диагнозата. Колко нощи не съм спал. Над леглото на детето си съм плакал, питал съм: "Защо господи ми даде такова страдания, като на никой нищо лошо не съм направил? "

Стоил разказва, че веднъж сънувал Бог и той му дал знак, че детето ще се оправи: “Сънувах го яви се в съня ми, погледна ме и ме погали. Месец след това изписаха детето ми от болница. Господ ме спаси, спаси и Роберто от мъките. Сега вече Роберто е малък мъж, вика ми: "Тате не плачи ще се оправим, ще се оправя". Е не сме гладни, не сме жадни, но Роберто иска да има играчки като другите деца.”

Момченцето вече е първокласник и подготвя уроците си заедно с баща си. И не само, Роберто помага, когато баща му цепи дърва, сам вдига брадвата да работи. "Понякога е по-силен от мен психически, той ми е опора, той е моята гордост”, казва Стоил.