Баща разкри как е минал през ада, за да спаси сина си

Пред съда ще застане и спасеният младеж Йеюн Бонтинк. Неговият баща коментира пред кореспондента на БНТ как е успял да спаси сина си.

Йеюн Бонтинк израства в семейство на католици, завършва католическо училище, дори участва като танцьор във видеоклип. Йеюн е бил вербуван от “Sharia4Belgium”, разказва баща му Димитри.

„Йеюн беше дълго потиснат след приключила връзка с приятелка, запозна се с момиче с марокански произход, която го запозна с исляма и накрая той прие тази вяра. Започна да носи специфично облекло, започна да се отдалечава от нас. На нас, като родители, това не ни хареса. Ние не сме отгледали сина си, за да се превърне в това”, обясни Димитри. 

Димитри търси помощ от полицията и социалните служби, но те отказват, защото тогава организацията е легитимна. През февруари миналата година Йеюн тръгва с приятели на ваканция в Холандия, без международен паспорт. В един момент казва по скайп, че е в Кайро, за да се запише в ислямски университет и контактът прекъсва. Дни по-късно бащата вижда видео от град Алепо, на което са снимани приятели на сина му от Антверпен. „Когато видях това си казах: „Няма съмнение, синът ми е в Сирия”, каза той.

Димитри пак търси помощ от полицията, но там му казват, че синът му вече е пълнолетен и няма право да го издирва или да иска да бъде върнат. Бащата, който е бивш военен, отправя призив към други родители да се съберат и да отидат да търсят децата си. Не се отзовава никой и Димитри тръгва сам към Сирия. Ходи общо три пъти, без да говори арабски и без да познава никой. На място се запознава със сирийци, турци и кюрди, които му помагат. Не дава подробности точно къде е ходил и с кого е търсил контакт, но накрая стига до лидери от „Ислямска държава“.

„Арестуваха ме, ритаха ме, биха ме, сложиха дуло на автомат в устата ми, защото подозираха, че съм агент на ЦРУ. Обяснявах и обяснявах, че съм баща, който търси детето си. Накрая повярваха и ме освободиха”, споделя той.

Димитри успява да върне сина си в Белгия. Йеюн твърди, че е отишъл в Сирия не да се бие, а на хуманитарна мисия. Той не може да говори пред камера, защото има забрана от съда за разговори с журналисти.

Баща му смята, че не ограниченията и евентуалното осъждане на затвор ще решат проблема, а създаването на програми за дерадикализация. Димитри казва, че въпреки че е върнал сина си, мисията му не е изпълнена, докато младежи от Запада продължават да ходят да се бият в Сирия.

Европа е изправена пред ново предизвикателство – хиляди младежи тръгват към Сирия и Ирак в търсене на приключения и бойна кауза под знамената на джихадистите