Азиза Кибиби е била само на осем години, когато баща й започва да я изнасилва. Когато станала на 10, уроците на Асувад Аинде по предмета „как да бъдеш жена“ били примесени и с насилие.
Днес ужасът от детството е далеч зад гърба на Кибиби, чийто баща бе осъден на 50 години лишаване от свобода на 26 юли. Тя вече е на 35, женена е и има своя собствена пекарня. Наскоро жената събра достатъчно смелост, за да разкаже за ужасите, които е преживяла като дете.
Детството на Кибиби започнало относително нормално. Тя живеела с майка си и баща си в апартамент на третия етаж в блок в Патерсън в Ню Джърси. Баба й и дядо и живеели етаж по-надолу. Кибиби не ходила на училище и получавала образованието си у дома, но й било разрешено да си играе със съседските деца. Когато децата в семейството станали осем деца, те се преместили в по-голям апартамент в същия блок.
Нежеланото внимание от баща й Кибиби започнала да получава, когато започнала да съзрява. „Той ми казваше, че съм специална. Първоначално, за да ме научи как да бъда жена. С течение на времето той започна да спи с мен, ставаше все по-агресивен. Когато се съпротивлявах, той ме удряше“, спомня си тя.
Баща й започнал да се променя, ставал все по-властен върху семейството. Първо преместил семейството от блока, в който живеели бабата и дядото на Кибиби, в друг блок в Патерсън, а след това в къща в Ийтънтаун в Южно Ню Джърси. На децата било позволено да гледат много малко телевизия и нищо, което изобразявало обичайния семеен живот.
Модерната медицина била забранена в дома. Бащата дори казал на майката на Кибиби, че има връзка с дъщеря си, за да лекува нейна екзема. Кибиби не била единствената, с която Аинде правил секс. Той имал любовница, а също е спал и със сестра й. Наричал е себе си полигамен и пророк. Семейството му имало право да се моли на Господ, но само чрез неговото посредничество.
Когато първото дете на Кибиби и баща й се родило без дефекти, Аинде взел това за знак, че трябва да продължи „чистата кръвна линия“ и да изнасилва момичето, за да ражда деца. Но следващите деца не били такива щастливци. Двете дъщери били родени с фенилкетонурия - генетично увреждане, което се характеризира с невъзможността на тялото да усвоява основната аминокиселина. Болестта води до мозъчни увреждания и гърчове. По думите на д-р Анна Харутуниян, специалист по фенилкетонурия, лекувала децата на Кибиби, именно кръвосмешението е причината за болестта у момичетата.
С течение на годините Кибиби била все по-обсебена от мисълта за бягство. Тя се стремяла да спи колкото се може повече, защото сънищата й били много по-хубави от реалния й живот. „Мечтаех да избягам. Мечтаех да взема със себе си всичките си братя и сестри – една от сестрите ми бе й мое бебе. Мечтаех да ми пораснат гърди, за да имам мляко, и да избягам с тях накъдето ми видят очите“, спомня си жената.
Когато поотраснала и един от синовете й се разболял, тя най-накрая събрала смелостта да го заведе в болница, докато Аинде бил в командировка извън града. Момичето обаче не е знаело въобще как да общува с лекарите. Наложило се социалните работници да се намесят. Те уведомили за случая на Кибиби департамента за младежта и семейно планиране. Когато Аинде се върнал у дома от командировката, той изпаднал в бяс заради стореното и заплашил, че ще вземе болното дете от болницата. Намесили се службите за защита на детето, децата и Кибиби били отведени.
След като Кибиби, майка й и сестрите и успели да се спасят от Аинде, младото момиче успяло да спечели и попечителството върху своите рожби. Поведението й по време на общуването с представителите на социалните служби впечатлило държавните служители и те й върнали децата. „Тя е изключителна майка. Тя бе много внимателна, забележително е. За младо момиче, което е преживяло такова нещо, тя е просто чудо“, споделя Харотуниян.
Днес Кибиби живее в Ийст Ориндж, Ню Джърси заедно със своя съпруг. Успяла е да завърши училище, а тази година ще се дипломира в либерални изкуства в държавния колеж в Есекс. Собственик е на малка пекарня и планира в бъдеще да отвори и ресторант. „Преживяното ме направи по-силна. Това, което не те убива, те прави по-силен“, категорична е Кибиби.