"България няма деца за убиване": Сияна, която не успя да сбъдне мечтите си, и войната по пътищата, която не спира
Ако 12-годишната Сияна можеше да види всичко, което се случва днес, сигурно щеше да благодари на всички, които застават зад нейното име. Може би щеше да го изрази не с думи, а с картина – както само тя умееше.
Сияна загина трагично на 31 март при тежка катастрофа с тир на пътя между Радомирци и Телиш – пътна отсечка, която местните определят като „нагънат асфалт и абсолютна свинщина“. Майка ѝ е в изключително тежко състояние, неспособна дори да изрече името си, а дядо ѝ, който също е пострадал, оцеля по чудо, но остава инвалид. За трагедията сподели пред NOVA News бащата – Николай Попов, с разтърсваща откровеност.
„Това не е път, това е капан. Ако не променим съзнанието си като шофьори и граждани, нищо няма да се промени. А каквито и мерки да се прилагат, без адекватна инфраструктура, сме обречени на още загуби“, каза той с гняв и болка.
Сияна мечтаела първо да стане ядрен физик, а после се влюбила в изкуството. Рисувала с душа. Във фаталния ден бързала да изпрати гривна на болно дете, което учи от вкъщи. Такава беше тя – състрадателна, вдъхновена, различна.
След трагедията, АПИ постави пътни знаци и табели, ограничение на скоростта и предупредителни знаци за опасен участък. Но за бащата и хиляди други – това е закъсняло действие. В негова инициатива на 12 април в над 10 български града се проведоха масови протести под мотото „България няма деца за убиване“. Само в Телиш се събраха около 10 000 души. Хора, излезли не само за Сияна, а и за всички загинали деца по пътищата.
„Ще простя на шофьора на тира, но ще го попитам дали сам ще може да си прости. Болката ми няма да мине, но настоявам за справедливост – да понесе отговорност не само той, а и онези, които крият сигнали в чекмеджета, онези, които от години подценяват безопасността на пътя“, заяви Попов.
Министърът на регионалното развитие Иван Иванов разпореди незабавна проверка и отстрани цялото ръководство на Областно пътно управление – Плевен. Съдът остави шофьора под постоянен арест.
„Чувствам се виновен, че не предприех по-рано действия. Ще се боря, макар и със собствената си държава. Ще се боря, защото дъщеря ми го заслужава. И защото не трябва да има повече такива деца – загубени от бездушие, безотговорност и бездействие“, каза Николай Попов.
Сияна вече няма да нарисува картина, няма да сбъдне мечтите си. Но може би чрез борбата, която носи нейното име, ще се случи промяна. За да не губим повече талантливи, добри и обичани деца по пътя.
