Малко миньорско село някъде в Босна и Херцеговина.
Дузина къщи и десетина конюшни, прашен, неравен път, който се спуска кйм магистралата е единственото нещо, което би ви попаднало първо в очите. Къщи с разрушени фасади и слаба светлина отвътре, са ежедневие в селата в БиХ.
За играта им липсваше едно момиче. Нея майка й сутринта я изкъпа, а половината село можеше да чуе нейните крясъци от снощи.
Баща й у дома си дойде късно. Работи в мината, а след това с колегите отиде за по питие. Чашка след чашка, знаете какво става ....
Прибра се късно, очите му бяха кървави за разлика от друг път, не издаваше нито звук. На всички в къщата им беше ясно, че нещо не е както трябва.
Майката отиде да му отвори вратата, но той от вратата толкова силно я блъсна, че тя удари глава в масата и падна на пода цялата в къръв. Нито той, нито тя проговориха и дума.
Момичето както обикновено стоеше на вратата на стаята си и гледаше какво се случва. Страхът от баща й беше прекалено голям, за да се намеси и да защити майка си, а любовта й към нея я караше да остане там, където беше, въпреки ужасния страх, искаше да помогне на майка си, когато баща й заспи.
Въпреки това, тази вечер баща й не си легна на време.
Нещо беше различно от преди.
Забеляза разплаканото момиче на вратата и с две стъпки застана пред него.
С огромната си длан покри устата му и го избута обратно в неговата стая. Малкият му брат спеше, а майка му с кървава глава все още лежеше на пода, където вече се образуваше локва кръв.
Бащата хвърли момичето на леглото и затвори вратата зад себе си. Майката в този момент се почувства ужасно. Не беше обикновен ужас, а този ужас, който идва от петите и преминава през краката и кръста, а след това започва да ви задушава гърлото. Този ужас ...
Опита да влезе в стаята, но вратата беше заключена. Ужасът в нея растеше всяка секунда, а секундата й изглеждаше като година.
-Не! Недей моля те! Не го прави, къде ще отиде душата ти, крещеше майката, но отговор от другата страна нямаше. Нямаше нищо. Не се чуваше нищо, освен скърцане от дървеното легло. Само някъде в далечината се чуваше: "Недей татко! Боли!"
Ужасът нарастваше все повече и повече.
След няколко минути вратата се отвори, а бащата излезе. Каза само 2 думи: Изкъпете се. И отиде да спи.
Момичето лежеше без да се помръдне. Очите му бяха пълни със сълзи, но не плачеше. Нито викаше. Гледаше в тавана, а в неговия поглед нямаше нищо .... Просто нищо!
Майката искаше да отведе дъщеря си на лекар, но какво ще кажат хората? Докторът ще знае какво се е случило. И ето ти беля. Полиция, съседи, роднини ....
Нека, ще мине. Нейният баща е фин човек, но ето, когато пие, става ужасен. Трябва да се разбираме. Той ни храни всички. Всяка коричка хляб, която носи у дома, е кърваво спечелена. Да, трябва да разбираме, намери в себе си оправдание майката. За себе си и за него.
А момичето?
Ще се ожени по-рано. Вероятно, за да забрави.
Ако мислите, че такива неща се случват само в Америка, или холивудските филми, лъжете се.
Изнасилването и кръвосмешението в голяма степен ги има и в Босна и Херцеговина, повече в селските райони, където жертвите нямат към кого да се обърнат за помощ, а когато на някой му се случи, отхвърлят го и роднини и приятели...
... Окажете помощ на тези, които се нуждаят от същата, ако и вие знаете за такива случаи, които може би има и по нашите земи...
Този текст е базиран на истинска история...
