Въпреки силното си желание да учи в университет, един тийнейджър се отказва от него, за да може да остане до баба си в последните ѝ дни. В крайна сметка той е благословен за добрата си постъпка с нещо неочаквано.
На лицето на Кайл се появява задоволство, когато баба му Рут се оттегля за през нощта.
“Тинг!” – изпиука телефонът му с известие за съобщение. Той се свлече тежко в леглото и известно време се взираше в тавана. Затвори очи и се опита да заспи, но не се получи.
В крайна сметка провери съобщението. Беше от приятелката му Клара. “Здравей, бейби. Как е баба Рут? Ще бъда там този уикенд. Искаш ли да й донеса нещо?” – гласеше съобщението.
“Не, всичко е наред. Тя е добре. Ще се видим”, отговори той и постави телефона на тих режим.
Отново останал насаме с мислите си, Кайл не можеше да не си спомни как животът му бе взел странен обрат…
Кайл винаги е бил отличник. Добър в академията, отличен в спорта и много трудолюбив тийнейджър. Баба му Рут го отглежда от десетгодишна възраст, след като родителите му загиват в автомобилна катастрофа, и винаги е учила Кайл да работи здраво, така че той го прави.
Кайл постигаше върхови резултати в часовете си и даваше всичко от себе си във всичко, за да види гордата усмивка на лицето на Рут. Но с времето много неща се промениха.
Скоро след като на Кайл беше предложено да бъде приет в мечтания университет със стипендия, здравето на Рут започна да се влошава. Да се каже, че Кайл е прекарал безброй часове в подготовката за приема си, би било слабо казано. Беше вложил кръвта, потта и сълзите си в него. Но той пожертва всичко, за да бъде до баба си.
“О! Не бъди глупав, момче! Няма да отида никъде! Нима си забравил, че аз съм "желязната лейди", която те е отгледала?” Рут каза със слаба усмивка. “Живей си живота, Кайл. Не се тревожи за мен!”
Докторът въздъхна. “Бихте ли ни извинили за момент, госпожо Лестър? Бих искал да поговоря с Кайл насаме – каза той.
Рут неохотно напусна стаята и тогава лекарят съобщи лошата новина на Кайл. “Виждаш ли, Кайл, няма да ти го разяснявам. На този етап има малък шанс лечението да бъде ефективно. Една година е всичко, което й остава. Ако бях на твое място, щях да се стремя да оползотворя максимално последните ѝ дни”.
Благословиите на нашите баби и дядовци притежават огромна сила.
Лицето на Кайл беше бледо, когато излезе от стаята, и Рут бързо разбра, че нещо не е наред.
“Изпрати ме в старчески дом, ако се превръщам в проблем!” – каза тя твърдо. “Не искам детето ми да се откаже от живота си заради мен! Чу ли това?”
“Бабо…” – каза Кайл тъжно. “Всичко е наред. Аз трябва да бъда до теб. Не мога просто да те оставя така.”
“Не говоря за онези скъпи старчески домове. Знаеш, че има и някои евтини! Изпрати ме там! Това е всичко!” – каза тя, сякаш не чуваше нищо от думите на Кайл.
Кайл се разплака и я прегърна. “Имам остатъка от живота си, за да правя каквото си искам, бабо. Докторът каза, че една година е всичко, което ти остава! Искам да бъда до теб… До последния ти дъх!”
В крайна сметка Кайл жертва мечтания университет заради Рут, докато съперникът му от гимназията Тоби, който винаги му е завиждал, получава място там. Тоби искаше всичко, което имаше Кайл. Той дори искаше Клара да се среща с него, но за щастие на Кайл, тя никога не се е интересувала от Тоби.
Тази нощ Кайл заспа бързо и се събуди едва на следващата сутрин от досадния шум на будилника. Той изми лицето си и реши да провери какво става с Рут. За щастие тя спеше спокойно и той я остави да спи.
Направи ѝ закуска и ѝ остави бележка на масата в трапезарията. “Заминавам за работа, бабо. Ще се прибера скоро. Помолих госпожа Мърфи да се погрижи за теб.”
След като пожертва мечтите си и така желания курс по бизнес мениджмънт, Кайл започна работа в местен хотел като чистач, за да изкарва прехраната си. Трябваше да ги осигури, а това беше единствената работа, която можеше да получи без диплома.
Дните на Кайл минаваха в работа и прибиране вкъщи при Рут, хранене, оправяне на леглото ѝ и чакане да заспи. След това гледаше нещо по Netflix и пишеше на Клара, за да я попита как върви обучението ѝ в университета. Тя и Тоби учеха в един и същи университет и понякога Кайл се страхуваше, че тя ще го изостави заради Тоби.
Но Клара никога нямаше да обича някого така, както обичаше Кайл. Този уикенд тя посети Рут и прекара известно време с Кайл. Обеща му, че ще се опита да посещава Рут по-често.
Минаха месеци. Кайл се грижеше по най-добрия начин за Рут, докато накрая тя почина в съня си. Той се погрижи за организацията на погребението ѝ и ѝ пожела довиждане. “Ще ми липсваш, бабо”, каза той през сълзи.
Не знаеше, че години по-късно ще стои до гроба ѝ като горд собственик на петзвезден хотел…
След смъртта на Рут, къщата ѝ е прехвърлена на негово име. Кайл никога не би се замислил да я превърне в хотел, ако Клара не му беше предложила това.
“Имам диплома по бизнес, бейби. Можем да използваме това. Мисля, че трябва да опитаме. Какво мислиш?”
Кайл намери идеята за интересна. Започна да работи по нея, като сам направи ремонт на къщата, но нещата не вървяха по план. Тогава бащата на Клара му помогна. Той даде на Кайл пари назаем, за да си позволи майстори и други услуги.
След две години усилена работа, хотелът най-накрая бил готов. Отначало бизнесът вървял бавно, но в крайна сметка процъфтял. Застанал във фоайето на своя вече петзвезден хотел, Кайл с умиление си спомня гордата усмивка на Рут.
След десетилетия упорит труд неговите и на Клара усилия дават невероятни резултати и Кайл – дори без бизнес диплома от мечтания университет – създава бизнес за милиони долари.
“Благодаря ти, бабо”, казва той на Рут всеки път, когато посещава гроба ѝ. “Без твоята любов нямаше да съм тук.”
