Една племенница, бедно сираче, дойде при чичо Лео. Тя плахо попита:
- Чичо Лео, ще се омъжвам, но нямам какво да облека.
Чичото не се поколеба. Купи всичко необходимо, плати сватбата и на самата церемония седна на почетно място, замествайки баща й.
Животът си продължи както обикновено.
След известно време племенницата отново попита:
– Чичо Лео, нямаме достатъчно за първоначалната вноска за апартамента. Много искам собствен дом. Ще върна всичко, но сега е спешно.
Леонид отново помогна. Младото семейство тегли ипотека, изплати я и направи ремонт. Чичото беше поканен на освещаването на апартамента и го настаниха на почетното място.
Година по-късно се роди момче, което беше наречено Лео в чест на чичо си. Леонид стана кръстник на бебето.
Самият Лео живееше сам. Той някога е бил женен. Три години щастие приключиха, когато съпругата му се заинтересува от някой друг и си тръгна.
Тя идваше много пъти, за да прибира свои неща, които не можеше да вземе наведнъж, като студено напомняше:
- Нищо не е вечно, ще свикнеш да живееш без мен.
Щеше да му е по-лесно, ако тя изобщо не идваше.
Останал сам, Леонид се съсредоточи върху работата. Жените го виждаха като достоен съпруг, но той не търсеше нова любов.
Един ден племенницата отново попита:
– Чичо Лео, съпругът ми има нужда от кола, за да отиде на работа. Вземаме заем, но е по-добре да вземем по-малко. Можеш ли да помогнеш?
Леонид отново помогна. На партито по повод купуването на кола той мълчеше, но в мислите си вече беше готов да изплати лизинга, ако племенницата му реши да роди второ дете.
Няколко месеца по-късно забеляза, че тя чака дете. Решавайки да помогне, Леонид донесе парите, сложи ги на масата и каза:
- Това е за заема за колата.
Племенницата избухна в сълзи, съпругът й здраво стисна ръката на чичо й.
– Ти си най-добрият човек на света!
Минаха години. Леонид помогна на най-големия син на племенницата си с апартамент. Но работата го изтощаваше много и той се пенсионира.
Един ден племенницата му дойде на гости. Леонид си помисли, че тя отново моли за помощ. Но тя, преоблечена в работни дрехи, започна да мие прозорците и да подрежда:
- Чичо Лео, почини си. Ще оправя всичко.
Така в живота му се появи пълноценно семейство с деца и внуци. Доброто, което той щедро даваше, се връщаше стократно.
