Уанда Уитър работила като механик до пенсионирането си. Но тя решила, че възрастта не е пречка за мечтите ѝ, изучила се за юрист и отишла във Вашингтон, за да си намери работа в столицата. Но там я чакала изненада ...
Работа по специалността си не намерила, само дребни неща на непълно работно време. Много скоро жената останала без пари за наема и трябвало да прекарва нощите си в приют за бездомни , а понякога и по-лошо - на улицата.
Жената получила пенсия, но размерът на плащанията бил много съмнителен - колебаел се в границите от 300 до 900 долара.
Уанда се опитала да разбере какъв е проблемът, но никой не обърнал никакво внимание на жената. И тогава тя решила да не осребрява чековете, които идвали. В противен случай нямало да може да докаже правотата си. В края на краищата, ако изхарчела парите, кой щял да й повярва?
Жената периодично изпращала чековете в социалните служби, но ѝ ги връщали обратно. С течение на годините кореспонденцията между нея и Социалните нараснала до размера на три куфара, но Уанда не се предала и внимателно продължила да архивира документите си и навсякъде ги носела със себе си.
Всички мислели, че старицата е полудяла и я съветвали да хвърли куфарите, но Уанда била упорита и решена да доведе нещата докрай. Тя живеяла в приют за бездомни в продължение на 16 години, постоянно влачейки куфарите.
Това продължило, докато не срещнала работничка в приюта на име Джули Търнър.
Възрастната жена наскоро навърши 80 години. С получените пари тя си купила жилище и най-накрая излязла от приюта за бездомни.
Така старата жена успяла да спечели битката с правителството. Когато никой не й вярвал и целият град я наричал "луда", вярата на само един човек помогнала да докаже правотата си.
Вдъхновяващ пример за силата на човешкия дух, нали?
