Джаред вървеше през гората, за да стигне до малък град от другата страна. По пътя той намери изоставена стара кола насред нищото с предмети вътре, които лесно биха могли да променят живота му.
Някога Джаред беше щастливо женен за жена на име Елис, докато съпругата му не реши да го напусне и да го съди за всичко, което имаше.
Джаред нямаше къде да отиде и загуби бизнеса, за който беше работил толкова усилено. Той се озова на улицата, но не искаше да проси, затова предлагаше да върши дребна работа за хората срещу малки такси.
Един ден един мъж срещнал Джаред на улицата и му предложил работа в близкия град. Компанията им се нуждаеше от допълнителен товарач за клиент на следващия ден и Джаред се съгласи, тъй като искаше допълнителните пари.
Той тръгна към града, вместо да вземе такси. По този начин нямаше да му се налага да харчи нищо от парите, които бе работил усилено, за да спести. Джаред тръгна през гората, тръгвайки един ден предварително, за да може да стигне навреме.
За съжаление, докато беше на път, той разбра, че се е изгубил. Слънцето беше на път да залезе и той трябваше да намери безопасно място за спане.
Вървейки още няколко минути, той намери катастрофирала кола, залепена за ствола на дърво и реши да спи в нея. Той смяташе, че е много по-добре да остане вътре, отколкото да лежи на земята, където насекомите и другите животни могат да пируват с него.
На следващата сутрин той се канеше да тръгва, когато забеляза малка кутия в жабката между предните седалки. Беше метална и се заключваше с катинар.
Любопитен, Джаред удари ръждясалата ключалка в камък и кутията се отвори. За негова изненада вътре имаше купчина златни кюлчета и стари бижута.
Когато повдигна капака на кутията, той намери плик с писмо. Той гласеше:
„Скъпи Адам, бих искал да ти оставя всичките си бижута и злато, надявайки се, че ще ти помогнат да се справиш. Ще намериш кутията в къщата ми насред гората. Ето карта, която можеш да използваш. , Баба.“
Джаред провери плика за адрес и намери този на Адам. Дълго време се колебаеше дали да продължи пътуването си и да задържи кутията или да отиде при Адам, за да върне съкровището.
След известно мислене той стигна до решение. „Може би този човек е в по-лошо състояние от мен“, каза си той. Затова вместо да продължи пътуването си до следващия град, той се върнал в своя град, където решил да посети Адам.
Щом стигна до адреса на плика, той почука на вратата. Една жена отвори, любопитна от присъствието на Джаред на предната й веранда.
„Как бих могъл да ти помогна?“ – попита го жената.
„Здравейте, казвам се Джаред. Съжалявам, че трябва да ви безпокоя, но търся мъж на име Адам. Дойдох ли на правилния адрес?“ попита той.
Жената погледна Джаред любопитно. „Попаднахте в правилната къща“, започна да казва тя, „но съпругът ми почина преди две години. Аз съм Катрин, неговата вдовица.“
„Съжалявам да го чуя. Просто се разхождах в гората и намерих изоставена кола с тази кутия вътре“, каза той, изваждайки металната кутия от раницата си. — Исках да му го върна.
Катрин стоеше шокирана. — Намерихте ли колата му? — извика тя, закривайки устата си.
Джаред кимна. „Изгубих се насред гората и трябваше да потърся подслон. Когато намерих колата, забелязах старата кутия и видях, че идва с писмо. Реших, че може би Адам и семейството му имат нужда от съдържанието, затова реших да се разхождам тук“, обясни той.
„Джаред, моля, влез. Бих искала да ти направя чаша чай“, каза Катрин, отваряйки вратата, за да може Джаред да влезе. Събу обувките си и влезе в къщата.
Докато Катрин му наливаше чай, тя реши да му разкаже цялата история. „Виждате ли, когато бабата на съпруга ми почина, когато той беше в средата на 20-те, той получи писмо от нея за наследството си. Реши да отиде в онази къща в гората, за да го поиска“, сподели тя.
„По пътя той се нарани, след като колата му загуби контрол и се удари в дърво. В крайна сметка той счупи ръката си и нарани коляното си. Дори и да искаше да донесе наследството със себе си, приоритетът му беше да се измъкне от там, преди нараняванията му да се влошат“, обясни Катрин.
Въпреки че тя и Адам се опитаха да търсят колата няколко пъти, те никога не я намериха. В края на краищата гората беше огромна и те не можаха да наемат екип за търсене, който да им помогне по това време.
„Съжалявам да го чуя. Беше случайна среща, че намерих и колата. Просто минавах, за да стигна до другия град, защото там ме чакаше работа“, сподели Джаред.
Катрин се усмихна и му благодари за усилията да донесе кутията обратно в дома им. — С какво си изкарваш прехраната, Джаред? тя попита.
„Мразя да го призная, но работя странна работа, откакто жена ми взе активите ми. Кося тревни площи и вдигам кашони. Каквато работа мога да намеря, я приемам, така че не се налага да моля по улиците. Имах бизнес. Държах пекарна в центъра“, разкри Джаред.
Катрин веднага се развълнува от историята му и се зачуди дали пекарната, за която спомена Джаред, е тази, която Адам често посещаваше. „Случайно пекарната ви „Хлебна къща“ ли се е казвала?
Джаред сияеше от радост. „Да! Това беше моята пекарна! Ходил ли си там?“ попита той.
„Съпругът ми хареса вашата пекарна. Носеше кутия вкъщи всеки път, когато минаваше оттам“, разкри Катрин и нямаше промяна в мнението й какво планира да прави по-нататък.
„Виж, Джаред. Нямам нужда от тези златни кюлчета, нито от тези бижута. Адам и аз нямахме деца и няма на кого да ги предам. Моля те, вземи ги и започни живота си отново. Отвори отново пекарната си и си намери място за престой — каза Катрин, плъзгайки кутията към него.
Джаред беше напълно зашеметен. Въпреки че той отказа няколко пъти, Катрин настоя и дори предложи да му помогне с пекарната, тъй като нямаше какво да прави.
Джаред продаде златните кюлчета и бижутата и имаше достатъчно пари, за да си купи малка къща, да отвори отново пекарната си и да обнови къщата на Катрин.
Двамата останаха приятели и бизнес партньори и заедно отгледаха пекарната в чест на Адам, който обичаше заведението, когато беше още жив.
Какво можем да научим от тази история?
Добротата ви винаги ще бъде възнаградена по начини, които не бихте очаквали. Джаред искаше да постъпи правилно, като върне съкровището, което намери насред гората. В крайна сметка Катрин го възнагради за неговата честност и това промени живота му за добро.
Никога не е късно да започнете отначало. След като загуби парите си, Джаред никога не се отказа. Той продължи да работи, за да остане на повърхността. Благодарение на помощта на Катрин той успя да започне отначало и да отвори отново своята пекарна, която в крайна сметка управляваха заедно.
Споделете тази история с близките си. Може да ги вдъхнови и да направи деня им.
