Грегъри Смит е роден през 1955 г. в Австралия, където живее с родителите си и петте си сестри. Майка му била склонна към извънбрачни връзки. Бащата - буен алкохолик. Ситуацията в дома му далеч не била идеална.
Изпълнен с гняв, бащата често малтретирал майката. След като набиел нея, той се прехвърлял на децата. Грегъри се опитвал да защити сестрите си, така че редовно ставал жертва на собствения си баща.
Веднъж той го блъснал в стената толкова силно, че Грегъри оглушал с едното ухо. Един ден, когато се прибрал от училище, майка му му казала, че ще го заведе на гости на леля Мюриел на следващия ден. Истината била, че в голямата къща, в която пристигнали, не живеела никаква леля, а че майка му била решила да го остави в сиропиталище. Това сиропиталище било на около 100 километра от дома и семейството му.
Грегъри тогава бил на 10 години, а сестрите му били дори по-малки от него. Чувствал се излъган, защото майка му го изоставила по този начин. Скоро родителите му се върнали за него и сестрите му, за да ги оставят по-късно отново в сиропиталището.
Там момчето било подложено на насилие и сексуален тормоз от по-големите момичета, които трябвало да къпят по-малките. Наказанията били сурови и монахините често затваряли Грегъри в малък килер под стълбите, където той прекарвал по 8 часа без вода, храна или контакт с други деца или възрастни.
Напуснал училище на 14 години. Бил ядосан на целия свят. Непрекъснато се карал с всички, а по-късно попаднал в затвора. След като напуснал дома си, той се насочил към престъпността, алкохола и наркотиците. Станал зъл. И само ако му скимнело, че някой го е погледнал накриво, той се нахвърлял върху този човек насред улицата.
Скоро Грегъри се оженил за момиче на име Джули и този брак бил пълен с насилие и алкохол. По-късно той се оженил повторно, но дори не си спомня този брак, защото е бил дълбоко погълнат от алкохолизма. И тогава му се родило дете. Той бил на 25 години, когато осъзнал, че се е превърнал в баща си, човекът, когото най-много презирал.
В един момент успял да се съвземе малко. Започнал да работи усилено и скоро отворил малък магазин за пране на килими. Всичко било на черно, но парите продължаваха да идват. Наел къща и започнал да живее „нормално“, но всичките му приятели, наркомани и алкохолици, започнали да го посещават редовно. Тази къща се превърнала в център на блудство и разврат. Един ден Грегъри взел кофа с бензин и изгорил къщата до основи.
Поради това той бил заключен в болница, с въоръжена охрана на вратата. Обявили го за луд и като такъв не можел да бъде наказан.
Тогава и там той станал дивият човек на гората. Храната му били прилепи, червеи, земни червеи и бръмбари. Там прекарал следващите 10 години - в гората. Поради лошата му диета здравето на Грегъри се влошавало от ден на ден. Като по чудо някой го намерил и той бил хоспитализиран. Това станало през 1990 г. Той тежал само 41 килограма.
Той прекарал няколко месеца, докато се възстанови в болницата и тогава осъзнал: трябвало напълно да промени живота си или щял да умре. Тогава той решил, че не иска да се бори със света, искал да се впише и да живее нормален живот за първи път. Тъй като напуснал училище на 14-годишна възраст, първият му план бил да завърши образованието си. Записал се по социална програма за обучение на възрастни. Тогава Грегъри бил на 48 години. Денем ходел на училище, а нощем спял под открито небе. Все още бил бездомен.
Работейки какво ли не, той успял да си купи микробус, в който по-късно пиел. Въпреки че в училище му било трудно, той бил изключително упорит. Толкова упорит, че постигнал страхотни резултати. Грегъри получил възможност да се запише в колеж. Така той записал социология, която завършил през 2007 г. и получил докторска степен през 2015 г., на 60-годишна възраст.
Неговият ментор и приятел Ричард Хил го убедил да продължи обучението си, тоест да получи докторска степен. Темата на дисертацията му бил много близка: в нея той се занимавал с травмата и изгубеното чувство за принадлежност сред малтретираните деца в домовете за сираци. Тази тема е много важна в Австралия. През 2004 г. техният сенат публикува доклад, в който между другото се посочва, че над 500 000 деца са попаднали в домове за сираци през предходния период. Повечето от тях са били малтретирани там.
Тези хора се наричали „забравени деца“. Грегъри споделил, че справянето с този проблем е имало терапевтичен ефект за него. Най-лошото е, когато човек си мисли, че само той минава през определени страдания. Това чувство на изолация е ужасяващо. Но сега той осъзнава, че има много други хора, които са преживели същото, които могат напълно да го разберат. Това осъзнаване имало освобождаващ ефект.
Днес Грегъри преподава социология в университета. През 2016 г. издава автобиографията си "Out of the Woods", която се превръща в бестселър. Когато получава докторска степен, той решава, че никога повече няма да бъде бездомен. Купува земя от около 100 000 кв.м. Той живее в този имот със съпругата си Лизи и води спокоен и естествен начин на живот.
