Моята съседка има едно дете, което живее в Америка и то е всичко в живота й. Мисля, че цял живот е посветила на него. Пести, лишава се от удобен живот, нито веднъж не е била на почивка, за да получи добро образование в Америка, а с това да получи повече шансове в живота.
Веднага, още на входа на дома си, ще ви посрещне снимка в рамка, от нейното синче, сега вече възрастен мъж. В хола пък са поставени снимки на цялото му семейство, със снахата и двете внучета. Според нея, това е най-ценното нещо, което притежава в апартамента.
Често си мисля дали изобщо е наясно сина, каква жертва е направила тази жена за него. Сега той е успешен човек, работи в една добра компания, печели добра заплата и живее много хубав живот.
Често, когато отида при нея, на компютъра е пуснат видеоклип от нейната внучка. Този клип съм виждал може би сто пъти. Сладко момиченце с дълга косичка в хубава рокля, маха на баба си с ръка, накрая й изпраща целувки: "Чао бабо, обичам те!" . И винаги, когато видя това момиче, ме връхлитат емоции. Тя ми казва: "Виж, виж, пуснах видеото няколко пъти, като че тук е внучката ми, прави ми компания" .
Сърцето ми се къса, когато гледам тази самотна жена, която живее за няколко думи от нейната внучка. Не знаете какви неща прави тази отчаяна майка. Често седи на компютъра с надеждата, че нейното чедо ще си спомни за нея. Знам, че вижда, че синът й е "включен" в Skype, но тя не му пише, за да не го притеснява, а чака да му хрумне, а често той си има друга работа, така че тя понякога прекарва нощта на компютъра. Да не мислите, че тя ще се разстрои, не, тя търпеливо чака, живее за тези няколко изречения, които очаква да каже той или някой от внуците й. Някога ще прекара седмици дори, преди някой да напише нещо.
В разговор с нея виждам, че й тежи, ако отдавна не са се чували, но не казва нищо, винаги оправдава сина си, че има работа, и че това е причината, защото няма време за майка му. Понякога ми идва, скришом да му се обадя, за да му кажа, за да не виждам как тъгува.
Когато ми разказва за постиженията на сина си, все си мисля, каква е формулата да създадеш успешен човек от своето дете, който може да се бори в живота сам. Да оставиш да бъде себе си, да не се налага да му помагаш, да живее живота си, а ти спокойно да преживяваш старините си. И аз имам деца и не знам как бих преживяла раздяла с тях, която би продължила с години.
Винаги съм приветствала смелите майки, които пускат детето си във вихъра на живота, въпреки че сърцето им се разкъсва на парчета, че се отделят от своето чедо, но ги утешава фактът, че го правят за негово добро. Знам само, че майката няма нещо, което не би направила за детето си. Каквото и да направиш, майката винаги ще те обича и ще ти прости, че нейната любов е безусловна.
